Пръскането започна официално!

Помните ли истериите със самолетите, които уж ни пръскат отгоре с опасни химикали (очевидно с цел да се намали човешката популация - според разпространяваната информация) и на които се дължали белите дири по небето? Е то забравя ли се?

От вчера поддръжниците на подобни хипотези имат още един силен коз в подкрепа на твърденията си, при това съвсем достоверен и доказан на родна земя.

Самолет извърши експериментално пръскане с не особено позната субстанция край русенското село Щръклево.

Тестът цели предизвикване на изкуствен дъжд чрез разпръскване на сребърен йодид във въздуха. Експерименталната технология за предизвикване на валежи представлява резервоари, произведени в България, които се прикрепят за самолета. Във въздуха те разпръскват миниатюрни частици сребърен йодид,

който се свързва с водните пари и ги превръща в дъжд.

„Могат да се „засеят“ десетки хиляди квадратни километра дори с един полет. На самолетите също има монтирани радари, които ни помагат в непосредствена близост пред самолетите да оценим кои облаци да „засеем“, разказа метеорологът Денислав Бончев пред БНТ.

„Това са аерозолни микрочастици, които служат за изкуствени кондензационни ядра съответно при градушките –

намаляват размера на градушката“,

каза метеорологът Виктория Пенчева пред държавната телевизия. Опити за предизвикване на изкуствен дъжд се правят и в съседна Румъния.

За да се предотвратят щетите от градушките, е необходимо потенциално опасните купесто-дъждовни облаци да се трансформират така, че да не се допусне образуването на едри градови зърна. Обикновено броят на ледените кристалчета в облака е малък и при наличие на условия, те бързо нарастват до зърна с големи размери.

„Румънците са много доволни и планират в скоро време да го превърнат в една дългосрочна програма, като имат много положителни резултати“, твърди Денислав Бончев.

Експериментите с тази технология ще продължат и през лятото,

докато стане ясно дали ще бъде въведена в земеделския сектор.

Какъв ефект обаче може да има пръскането със сребърен йодид за околната среда? В социалните мрежи вече ври и кипи по този въпрос.

Изследване на испански учени, публикувано на сайта на Националния център за информация за биотехнологиите на САЩ, установява, че

има риск от токсичност за почвата и сладководната флора и фауна при многократно пръскане на сребърен йодид с цел „засяване на облаци“.

Ето какво пише в изследването:

Сребърният йодид (AgI ) е един от най-разпространените материали, използвани при засяване на облаци. Предишни проучвания за засяване на облаци заключиха, че AgI не е бионаличен в околната среда, а вместо това остава в почвите и седиментите (поради изключително малката си разтворимост във вода веществото не може да премине във воднит ебасейни), така че

свободните количества Ag вероятно са твърде ниски, за да предизвикат токсикологичен ефект.

Нито едно от тези проучвания обаче не е разгледало продължителното използване на тази практика в същите географски райони и следователно потенциалния кумулативен ефект от AgI. Целта на това проучване е да се оцени рискът от остра токсичност, причинена от експозиция на AgI в лабораторни условия при очакваната концентрация в околната среда след многократно третиране върху почвата и водната флора и фауна.

За постигане на целите е оценена жизнеспособността на почвените бактерии

Bacillus cereus и Pseudomonas stutzeri и оцеляването на почвения червей Caenorhabditis elegans, изложени на различни концентрации на сребърен йодид. Сладководните зелени водорасли Dictyosphaerium chlorelloides и цианобактериите Microcystis aeruginosa бяха изложени на сребърен йодид, като бяха оценени техните клетъчна жизнеспособност и фотосинтетична активност.

Резултатите от тестовете за токсичност предполагат, че AgI при облачно засяване

може умерено да повлияе на биотата, живееща както в сухоземни, така и във водни екосистеми,

ако облачното засяване се прилага многократно в определена област и в околната среда се натрупват големи количества сребърен йодид.

Има и още един тънък детайл. Сребърен йодид не е никак евтино вещество, което на практика го прави не особено подходящо за честа и значителна употреба. Каталози на химически компании предлагат въпросния химикал на цени от над 1100 лева за 100 грама препарат.

Посяване на облаци

Можем ли да направим така, че да не вали за откриването на Олимпийските игри, да влияем на сушата и снеговалежа, на размера на градушката и дори да "изчистим" въздуха за голям празник?

Според някои учени - да, според други - не е сигурно. Но продължаваме да опитваме с т.нар. техника за посяване на облаци (cloud seeding), която представлява изкуствено повлияване на валежите с помощта на химикали.

Тя е позната и използвана от десетилетия и в основата ѝ е изкуственото образуване на ледени кристали в преохладени облаци.

През 1946 г. братът на писателя Кърт Вонегът - Бърнард, открива, че химикалът сребърен йодид има ледообразуващи свойства, с което дава началото и на активната намеса на хората върху облаците.

В общи линии става дума за процес, при който със самолети или изстреляни от земята ракети се навлиза в облаците и се разпръсква сребърен йодид. Така в облака се "посява" изкуствен лед. Това води до валеж - по-ранен или по-обилен. Затова и "посяването" може да се използва с различни цели.

У нас от години с това се занимава Изпълнителната агенция за борба с градушките.

Там се следят облаците, от които може да падне градушка, която да навреди на реколтата.

И съответно се праща сребърен йодид - или с ракети от земята, или със самолети за "посяване" - директно в преохладената част на облака, в която вече има формиран град.

С инжектирането на сребърния йодид се създава конкуренция между естествено зараждащите се зърна град и изкуствените ледени кристали. Така влагата в облака се разпределя между всички тях и в резултат има повече зърна, но с по-малък размер. Това поражда начало на валеж, при който падат или по-малки парчета град или дори до земята те вече са се превърнали в дъжд.

"Посяването на облаци" се използва в 50 страни по цял свят, макар и с различни цели.

Особено разпространен е методът в Китай - най-вече защото се смята, че посяването със сребърен йодид и изкуствени ледени кристали осигурява повече влага в облака и съответно води до повече валежи.