Предпочитаме да плащаме в брой, а не с банкови карти

Особено остро липсата на дигиталните разплащания се усеща на пазари и базари, при фризьор, бръснар, козметик и в такси

Новини
12:10 - 02 Ноември 2022
3010
Предпочитаме да плащаме в брой, а не с банкови карти

Банковата карта заема второ място (54 на сто) сред предпочитаните методи за разплащане от българите, а парите в брой продължават да държат първа позиция с 67 на сто.

Това показват резултатите от международното проучване „Нагласи към методите на разплащане“, поръчано от „Ево Груп“ (EVO Group) в партньорство с „Виза“ (Visa) в страните от Централна и Източна Европа.

Като основна причина да се избира плащане в брой, 38 на сто от анкетираните посочват отсъствието на възможност за дигитална трансакция в магазина или пункта за услуги.

Едва 25 на сто от анкетираните българи са платили за последната си покупка в магазин с карта или с помощта на телефон, смарт часовник или друго устройство.

На аналогичен въпрос за последната им онлайн покупка, 34 на сто от анкетираните отговарят, че са платили в брой при доставка.

Магазините, които осигуряват възможност за дигитални методи на разплащане, се възприемат положително от българските потребители - близо 41 на сто от анкетираните смятат, че те са съвременни, а 42  на сто от тях - че са ориентирани към клиента, показват резултатите от проучването. Една пета от респондентите пък посочват, че са си тръгвали от хранителен магазин, тъй като липсва възможност за покупка с карта. Особено остро липсата на дигиталните разплащания се усеща на пазари и базари (42 на сто), при фризьор, бръснар, козметик (45 на сто), в такси (42 на сто), при лекар, зъболекар или физиотерапевт (35 на сто).

За да представи по-добре отношението на българите към парите, изследването разделя респондентите на шест сегмента:

„Скептиците“ (27 на сто, от 35 до 65 години) са най-многобройната група българи. Не обичат да инвестират или да се занимават с пари и не се доверяват на институциите. Предпочитат да държат парите си у дома. Кеш използват 57 на сто, а дигитално се разплащат 33 на сто.

„Кралете на живота“ (20 на сто, преобладаващата част са между 35 и 44 години). Те харчат бързо и безконтролно пари за онова, което искат. Предпочитат да плащат в брой (67 на сто), едва 24 на сто използват дигитални методи на разплащане.

„Заможните“ (16 на сто от анкетираните, преобладават между 45 и 54 години). Контролират парите и разходите си, но парите са само средство за постигане на целта - те ги имат, но не е необходимо да мислят за тях през цялото време и да се притесняват за тях. Само 26 на сто използват пари в брой, 66 на сто използват дигитални разплащания.

„Оптималните“ (15 на сто, срещат се от 35 до 65 години) - съзнателно управляват парите си - използват промоционални оферти, планират разходите си и инвестират в капитал. Ценят свободата на избора, затова не отхвърлят нито една форма на плащане. Петдесет и седем процента обичат сделките в брой, а безналичните – 39 на сто.

„Мечтателите“ (14 на сто, главно между 45 и 65 години) - биха искали да имат много, но към момента нямат, а и не управляват сериозно парите. В брой плащат 66 на сто, а дигитално – 27 на сто.

„Икономичните“ (9 процента, между 55 и 65 години). Искат да планират внимателно разходите си. Случва се почти веднага да похарчат всички пари, които получат. Разполагат с ограничен бюджет и са съсредоточени върху това да оцелеят. С банкноти и монети плащат 38 на сто, а 51 на сто използват карти и свързани устройства.

Международното проучване „Нагласи към методите на плащане“ е поръчано от „Ево Паймънтс Интернешънъл“ (EVO Payments International) и проведено от изследователския институт „АРК Райник и Опиниа“ (ARC Rynek i Opinia) по методологията CAWI (респондентите са поканени да участват в интернет проучване) върху представителна извадка от населението на всяка държава на възраст 18-65 години.

Данните са събрани в 14 държави (Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Хърватия, България, Словения, Германия, Ирландия, Обединеното кралство, Мексико, Испания, Португалия). Виза е партньор на проучването в осем държави от Централна и Източна Европа, включително България. Основната цел на проучването е да се събере информация за нагласите и поведението на хората по отношение на различните методи на разплащане.