Предстоят тежки месеци за търсещите работа
Пазарът на труда в България започва да губи скорост - свободните работни места намаляват, компаниите подбират по-внимателно, а конкуренцията между кандидатите се засилва. Към края на първото тримесечие на 2026 г. НСИ отчита 20,9 хил. свободни позиции, което е спад от 6,3% спрямо година по-рано.
HR експертът Георги Първанов очаква по-трудни есен и зима и посочва рязко ограничаване на назначенията в част от секторите. Икономистът Георги Вулджев също вижда охлаждане, което все още не се е пренесло в общия показател за безработицата.
Най-силен сигнал според Първанов идва от логистиката и транспорта, където наемането е спаднало с около 40%. Компаниите търсят по-малко шофьори и диспечери, а по-слабите поръчки от Западна Европа вече се усещат от българските работодатели. Експертът свързва процеса със силната зависимост на местната икономика от Германия и другите големи европейски пазари. Според него влиянието на изкуствения интелект върху общата заетост у нас засега остава на втори план спрямо икономическото забавяне.
Официалната статистика потвърждава част от тази промяна. НСИ отчита 3,2% безработица през първото тримесечие на 2026 г. при 96,8 хил. души без работа, което все още е ниско равнище за страната
По-различна е картината при младите - безработицата във възрастовата група от 15 до 29 години достига 7,2% и се увеличава с 0,4 процентни пункта за година. Така общият пазар остава сравнително устойчив, но началото на професионалния път става по-трудно за хората без натрупан опит.
Промяната вече се вижда и във финансите, където работодателите ускоряват дигитализацията и преструктурирането на дейностите. Първанов описва сектор с повече кандидати от наличните позиции и с постепенно заместване на част от рутинните операции чрез технологии. Данните на НСИ показват, че броят на наетите във финансовите и застрахователните дейности е намалял с 1,4% само между края на 2025 г. и март 2026 г. Това е най-големият процентен спад сред отделните икономически дейности за периода.
IT индустрията вече премина през подобен обрат. След бума през 2020 и 2021 г., когато компаниите се надпреварваха за специалисти, днес свободните начални позиции са по-малко, а кандидатите са повече
Вулджев посочва, че дисбалансът вече не остава ограничен до технологичните и финансовите професии, а се появява и в туризма. Това е сигнал, че предпазливостта на работодателите се разпространява към по-широк кръг дейности.
Същевременно България далеч не е решила стария си проблем с недостига на хора. В бизнес анкетите на НСИ през юни 32,4% от индустриалните предприятия продължават да определят липсата на работна ръка като фактор, който ограничава дейността им. Така на пазара едновременно съществуват две противоположни тенденции - по-малко нови назначения и хроничен недостиг на квалифицирани служители в конкретни професии. За кандидатите това означава, че дипломата и общият професионален профил все по-трудно гарантират бързо назначение.
По-слабото търсене на служители ще се отрази и върху възнагражденията, смята Вулджев. Когато за една позиция се състезават повече хора, натискът върху работодателя да предлага все по-висока стартова заплата намалява
Данните засега все още показват двуцифрен ръст на разходите за труд, като през първото тримесечие увеличението е 13,4% на годишна база. Ако броят на свободните места продължи да се свива, темпът на нарастване на заплатите също ще започне да се успокоява.
Следващият важен тест ще дойде през есента, когато приключва сезонното наемане и компаниите започват да планират екипите си за 2027 г. Най-ранният сигнал ще остане броят на новите обяви, защото официалната статистика за безработицата реагира със закъснение спрямо решенията на бизнеса. На 14 август НСИ трябва да публикува резултатите за пазара на труда през второто тримесечие на 2026 г. Тогава ще стане ясно дали охлаждането при назначенията вече се превръща в по-широка промяна на българския трудов пазар.
