Преговорите за Кипър се подновяват в Женева

Шансовете за обединение намаляха сериозно през есента на миналата година

Свят
13:05 - 27 Април 2021
1728
Преговорите за Кипър се подновяват в Женева

Четири години, след като последните мирни преговори за Кипър пропаднаха, лидерите на двете общности на Острова на Афродита ще се срещнат днес в Женева, за да опита да потърсят някакво решение на десетилетното разделение на страната, предават световните агенции. Надеждите обаче клонят към нула.

„Отиваме в Женева, за да подновим преговорите за обединение на Кипър като двузонална и двуобщностна федерация“, заяви Никос Христодулидис, външният министър на гръцката част на Кипър, която е международно призната и е член на ЕС. Подобно обединение би било напълно в унисон с резолюциите на ООН, с международното и европейското право.

Но неговият колега от т.нар. Севернокипърска турска република, призната единствено от Турция, заяви наскоро за Франс прес, че липсват нужните за обединение допирни точки. „Решението е – един остров, две държави“, каза Тахсин Ертугрулоглу.

Кипър е разделен от 1974 г. Тогава Анкара окупира северната част на острова в отговор на преврат, организиран от управляващата в Атина военна хунта, чиято цел е Кипър да бъде присъединен към Гърция. Впоследствие северната част на острова обявява независимост, но остава силно зависима от Турция.

В събота кипърци и от северната, и от южната част на острова протестираха около демаркационната линия в разделената столица Никозия с настояване най-сетне да се намери решение. Мнозина носеха плакати и зовяха за мир и обединение.

ООН се опитва вече близо шест десетиления да реши проблема. В Кипър за пръв път са изпратени сини каски през декември 1963 г. в опит да потушат избухналите междуобщностни сблъсъци. Мисията е резширена след 1974 г., като и до днес на острова е налице буферна зона, разделяща дори и столицата.

Шансовете за обединение намаляха сериозно през есента на миналата година, когато настроеният компромисно кипърски турски лидер Мустафа Акънджъ загуби изборите от твърдолинейния Ерсин Татар, считан за протеже на турския президент Реджеп Ердоган. 

В събота Татар призова международната общност да „признае съществуването“ на два държави на остров Кипър. „Отиваме в Женева с нова визия за Кипър, базирана на реалностите“, заяви Татар. „Налице са два народа с различни идентичности, които живеят напълно разделени“. За загрявка преди началото на преговорите вчера Татар посети Ердоган в Анкара. 

Тридневната среща в Женева ще се проведе под наблюдението на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, чиято цел според анализатора и активист за обединението на Кипър Кемал Байкалъ е да се покаже, че „всички възможноти са изчерпани“. По думите му Гутериш „очаква да чуе официално, че двете страни не са в състояние да постигнат споразумение при сега предлаганата рамка – обединение във федерация.“

Последните преговори през юли 2017 г., отново в Швейцария, пропаднаха заради искането за изтегляне на десетки хиляди турски войници от северен Кипър, както и заради статута на Турция като гарант на процеса. На днешните преговори отново са поканени турски представители, както и такива на другите две страни гаранти – Гърция и Великобритания.

От страна на ЕС ще присъстват двама нископоставени дипломати, които няма да участват пряко, а дори и няма да имат статут на наблюдатели. Анкара рязко се противопоставя на участието на ЕС в разговорите. В допълнение от пропадането на последните преговори до днес се появиха и нови противоречия освен традиционните спорни въпроси – гаранциите за сигурност, политическото равество, териториалните уточнения и проблемът със собствеността на бежанците.

Междувременно президентът на гръцки Кипър Никос Анастасиадис все по-често прибягва до термина „децентрализирана федерация“, което според някои всъщност е „конфедерация под прикритие“ – нещо, което кипърските турци силно желаят. 

Според Янис Йоану, журналист и основател на аналитичния център „Геополитически Кипър“, „Турция промени парадигмата“ като започна да проучва газовите находища във води, за които и Кипър, и Гърция имат претенции. Така кипърският проблем стана част от по-голям геополитически казус, а именно отношенията между ЕС и Турция и търсенето на газ в източното Средиземноморие.