През 2030-а: 6 часов работен ден, най-търсени - философите и лингвистите

След 10 години, през 2030-а нови тенденции ще обърнат живота ни. Нещата няма да се базират на старите, а на съвсем нови тенденции, правят извод анализаторите от Дойче банк (DB Research) в публикувания наскоро сборник “Светът през 2030 година”.

Те са си поставили амбициозната цел да представят “необичайни съображения” за възможни ключови обрати в социалнополитическото и икономическото развитие на планетата. Анализаторите формулират 24 прогнози, някои от които съдържат редица самостоятелни тенденции и предположения, пише “Дойче веле”.

Една от основните моменти в разработките се отнасят до бъдещето на финансово-паричните отношения. Една от прогнозите гласи, че към края на започващото сега десетилетие “окончателно ще отслабнат” онези сили, които поддържат сегашната световна валутна система. Тази система не гарантира златното или сребърното обезпечение на валутите, а разчита на доверието на хората, че правителствата и банките могат ефикасно да защитят стойността на парите и да предотвратят процесите на инфлация. Само че правителствените дългове по света вече достигнаха рекордно високо равнище, а това подрива доверието в системата.

Затова анализаторите от  Дойче банк прогнозират нов разцвет на "алтернативни валути” като златото и криптовалутите. Специално за криптовалутите те очакват масовизиране, което постепенно ще ги превърне в новите пари на XXI век. Пречки пред тяхното разпространяване може да поставят различните регулатори, но решаваща ще бъде политиката на двете страни с най-голямо население в света, смятат анализаторите. И уточняват, че в момента правителствата на Китай и Индия започват да преразглеждат отношението си към криптовалутите.

Друга прогноза гласи, че светът върви към все повече безналични плащания. Очаква се обаче кредитните и дебитните карти да изчезнат по-бързо от хартиените пари, защото разплащането чрез смартфон набира все повече скорост, смятат анализаторите и дават като пример Китай.

В сборника на Дойче банк се съдържа и прогнозата, че електромобилите ще продължат настъплението си, но че това не важи за автономните автомобили. В момента много се говори за безпилотните автомобили, но до 2030 г. те едва ли ще преодолеят всички технически препятствия, твърдят анализаторите.

Според тях през започващото десетилетие електромобилите ще завладеят една пета от пазара на нови коли, а през 2040-а – половината. Те смятат още, че около 2030 г. може да се осъществи и визията за летящия автомобил. Според друга тяхна прогноза предстои бум на безпилотните летателни апарати с бизнеспредназначение: към края на десетилетието само в небето на САЩ вече ще летят

Най-важната технология ще бъде “изкуственият интелект”, категорични са анализаторите. Но стигат до интересна прогноза - зарад масираното навлизане на ИИ, на пазара на труда ще се търсят висшисти с философски и лингвистичен профил, защото ИИ все още демонстрира “удивителна слабост при взимането на морални решения”.

Причината за търсенето на хора с хуманитарни специалности и интелектуалци ще бъде нуждата да се отговаря на нравствени въпроси, като се отчитат различните морални и културни норми в обществата. Тъкмо затова бизнесът и законодателството ще се нуждаят от специалисти с философска нагласа и с умението да улавят тънки езикови и културни нюанси.

Авторите отбелязват, че почти никой не успя да предвиди най-важните тенденции на изтичащото десетилетие: съпротивата срещу глобализацията и миграцията, възраждането на националната държава. На базата на този опит те поставят под лупа някои в момента все още подценявани теми, които биха могли да се окажат решаващи за вота на гласоподавателите – поне в демократичните, индустриални държави. Сред тях са растящите цени на недвижимите имоти и жилищната криза. Според анализаторите заради тези тенденции, популистите отново ще са на мода - те ще обещават да наложат нови данъци на богатите, да вземат под контрол цените на жилищния пазар и дори да го национализират.

Очертава се спадащо доверие на хората към ЕС и неговите институции. Тази тенденция може допълнително да укрепи позициите на евроскептиците, да усили центробежните сили в Евросъюза, да предизвика разкол в обществото и да окрили сепаратистките тенденции в различни региони.

Анализаторите от DB Research виждат още един изключително важен социалнополитически проблем: конфликта между поколенията, който се очертава в развитите страни. Застаряването на обществата непрекъснато увеличава електоралната сила на пенсионерите и хората в предпенсионна възраст, поддържащи политици и партии, които им обещават щедри социални плащания и обслужват техните житейски представи. Това увеличава разлома между млади и стари – тенденция, която се видя при гласуването за Брекзит и при избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Не бива да се подценява и отчуждаването на младите хора от политиката, предупреждават германските анализатори.

Анализаторите на Дойче банк предричат, че в следващото десетилетие може да започне експерименталното въвеждане на 6-часов работен ден, от което ще има полза и за работещите, и  дори за работодателите, защото ще има по-малко отсъствия поради болест, а производителността на труда вероятно ще се повиши.