Приберете Сашо Симов в диспансера: Сталин пише по-добре от Георги Господинов!

Криптокомунистите от ПБ наскоро се изявиха на културното поле, след като МК обяви за сефте връчването на награда за поезия на името на Никола Вапцаров. Разбира се, името на гениалния автор и национален предател предизвика веднага куп обществени спорове.

И кой първи да защити Кольо от Банско, ако не колегата му по червено перо Александър Симов. Насладете се на абсурдната апология на тежкотонажния социалист без редакторска намеса:

Нека да ви дам малко контекст около този скриншот. Вчера Министерството на културата обяви, че тази година за първи път ще се връчи наградата за поезия "Никола Вапцаров", което наистина заслужава похвала.

Страницата на МК - а има ли защо - не е от най-лайкваните във ФБ, но това не е попречило на десетина психодесни хлебарки да излязат от блатото и да започнат да щъкат като натровени с ДДТ под постинга...

Коментарите, които възпалиха Сашко

юВиждате - първата леля директно сравнява Вапцаров със Сталин. Това е ултимативното сравнение на българската кукудесница, тя никога не е в състояние да отиде отвъд него или да се опита да роди нещо смислено и принципно различно.

Малко сериозни думи. Вапцаров е много по-добър поет от Сталин. Но в интерес на истината шестте стихотворения на Джугашвили, които са ни известни показват поетичен талант, който например с пъти надминава Георги Господинов.

Стремится ввысь душа поэта,
И сердце бьётся неспроста:
Я знаю, что надежда эта
Благословенна и чиста!

После следват още по-обичайните - Вапцаров е "национален предател" и "престъпник", от даването на награда на негово име следва и ленински съботник, цялата поредица от патетични тъпотии, които скучаещата веган-буржоазия може да изсипе.

Проблемът обаче е по-дълбок.
Това не е обикновен комплекс, злоба или опит за повторна екзекуция.
Дори и днес Вапцаров е един от гласовете на тази страна, глас, толкова мощен, велик и смислен, че е по-силен от времето, по-могъщ от конюнктурната тъпотия на поредните слуги на статуквото.
И се оказва, че непростимото в този талант са неговите идеи, неговата надежда за различен живот и различна България. Ето това не могат да простят хлебарките, които пълзят в полумрака на собственото си сметище.

А и тук има елемент на завист.
Черна завист. Антикомунистическата помия в България така и не роди своя голям творец, някой с автентичен талант и вдъхновение. Цялата антикомунистическа утайка днес на определени дати все ми тика някакъв Георги Заркин. Ето ви произволен куплет от него:

Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист

Ами толкова за наградите за поезия.
Една нормална страна трябва да има награда за поезия на името на Никола Вапцаров.
А хлебарките...Те пък кога ли са разбирали от изкуство?