Прибралите се моряци от "Царевна": Ако не бяха жените ни, още да сме в Мариупол (ВИДЕО)

Българските моряци, които се върнаха вчера на родна земя след повече от 50 дни в Мариупол разказаха за ужаса от войната и истината за евакуацията си. Пред Maritime.bg Рали Димов – втори механик, Радослав Стоянов и Живомир Митев-кадет, разказват какво точно се е случило на пристанището в Мариупол.

Те са пристигнали в Мариупол на 21 февруари, като са имали нормална операции по товаро-разстоварване. Три дни по-късно те са преустановени, защото вече е била обявена военната операция. Първите дни са били спокойни, вярвали са че са на сигурно място.

В края на март обаче за първи път кораба е бил ударен, а две седмици ударите са станали още по-интензивни.  Шрапнели са попаднали в хамбара, каютата на капитана и на други места по плавателния съд. Моряците обаче са категорични,  че на този етап той може да се върне по вода. През цялото време моряците са се крили в долната част на кораба, основно се е стреляло през деня, а вечер са се качвали по стаите си.

Имало е моменти и когато се е стреляло постоянно. 

„Възможности за евакуация вероятно много е имало, когато беше спокойно. След като съпругите ни дадоха пресконференция, за което много им благодарим, реално започна да се прави нещо. Целия проблем придоби обществена известност и от тогава започнаха според мен да работят по-активно.

От външно министерство звъняха по няколко пъти на ден и ни предложиха вариант за евакуация, който ние вече не можехме да използваме тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше.

Там се водиха военни действия и нямаше как да напуснем кораба“, заяви Митев. Той описа, че  е имало танкове, ракети град, интензивен обстрел от корабите. Една метална врата пък е изхвърчала на 15 метра от експлозията, но на първо четене кораба е в мореходно състояние.

„В един момент както ние мислехме, че не може да се проведе евакуация и най-сигурно е на кораба, видяхме как двете страни спряха да стрелят. 26 човека от един кораб слязоха с куфарите, минаха покрай нас и си заминаха. Разбрахме, че в 5 часа следобяд те вече са били в Донецк, евакуирани, на сигурно и разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски кораб на пристанището.

И тогава вече ни прекипя, напрежението ескалира неимоверно много между нас. Започнахме да искаме отчет от капитана, да говори с външно министерство, да ги уведоми, че всъщност има екипажи, които са евакуирани, да знаем дали ние сме единствените последни.

Отговориха ни с общи приказки, че на едните кораба е изгорял, на другите повредено оборудване, другите какви националности били. Само ние сме цъфнали и вързали, нашия кораб е най-добре и няма къде да ходим.

Външно колкото и пъти да са се обаждали говореха само с капитана на кораба по сателитния телефон, което е официален представител на корабособственика. Съответно според мен той се грижи първо за собствените си интереси и тогава за нашите. Опитваха се да ни разубедят, явно са успявали няколко дни, докато накрая вече нямаше как и тръгнахме“, заяви Митев.  

Руснаците са държали половината от пристанището имало е риск да стрелят по тях, но един от техните колеги е рискувал, говорил е с руснаците и след три часа се е върнал, като е съобщил на колегите си, че се осигурява час и половина коридор, за да може да бъдат евакуирани.

„С белите знамена, нямаше просто как да стоим на този кораб с този психически тормоз, който преживяхме. Дори с риск за живота си“, допълни още Стоянов.

След като ги поемат руснаците са им дали храна и вода, извозили са ги към първия пост на града за паспортна проверка и с охрана до Донецк. Моряците са били настанени в хотел, а след това ескортирани до Сочи.

„Искаме да благодарим на руснаците, че ни евакуираха. Много е трогателно да видиш хора, които са на първата линия на боя, не са се къпали с дни, да се опитват да ни успокоят, да ни кажат, момчета вече сте на сигурно, да ти дават храна, вода“, допълни още морякът.