Приятел на загиналия шофьор на "Струма": Любчо имаше сърце планина
Наричахме го легенда, разказва Игор Смилев
Любчо Зафиров, който е шофирал автобуса на "Беса транс" по време на трагедията на магистрала "Струма" бил истинска легенда сред колегите си в РС Македония. Той бил зад волана близо 30 г., изключително опитен водач.
Дългогодишният планинар Игор Смилев с голяма мъка разказва за приятелството си с него пред македонското издание "Фокус".
„Любчо беше измъчена душа. Сърце планина, личност, която знаеше да помогне и в най-тежките мигове. Съпругата му го напусна, взе му всичко, но той започна от нулата и повторно се издигна от пепелта. Планинарската общност изгуби един огромен другар, върховен професионалист", разказва Смилев за „Фокус“.
Неговото планинарско дружество в 90% от екскурзиите ползвали Зафиров като шофьор. "Винаги се опитваше да ни угоди и безопасно ни водеше към планината и ни връщаше оттам. Често пъти намаляваше цената, когато виждаше, че няколко човека се отказват от пътуването. Казваше ми: "Абе Смилев, ти ще даваш пари от своя джоб, дай хилядарка по-малко".
Смилев припомня и случай отпреди 3-4 г., когато бил спазарен друг шофьор за екскурзия от Скопие до Орешки манастир. Половин час след полунощ водачът му се обадил, за да каже, че не може на сутринта да тръгне. Смилен изпаднал в паника и в 1 ч. след полунощ позвънил на Любчо за помощ.
"Любчо, другарче, трябва ни бус в 6 ч. сутринта. Няма да ти се разсърдя, ако откажеш, защото е късно", му казал организаторът на пътуването. Любчо без да се замисли веднага се съгласил.
Сега Смилев се укорява, че преди четири-пет дни приятелят му звъннал по телефона, щом пристигал във Велес, за да се видят на кафе, но той не успял да отиде.
Двамата имали планове да купят заедно микробус за планинарски пътувания. "Той беше невероятен човек, подготвен и за дружба, и за професионален ангажимент", допълва Смилев.
Колегите на шофьора в социалните мрежи изказват скръбта си с най-добри думи за него. Спомнят си мястото, където е седял в очакване на следващия курс и хапвал "своя четвърт хляб и 0.500 грама салам, което завинаги ще остане празно".
"Пътят беше твой дом, но не трябваше да бъде твоя гроб. Затова пътувай и не спирай", пишат негови приятели. Наричат го Легендата на автогарата в Скопие, най-кроткият весел и усмихнат човек, дори и в най-тежките моменти от живота си.
