Продават ни боклуци: Сиренето и млякото - напомпани с вода

Новини
13:00 - 27 Октомври 2020
8848
Продават ни боклуци: Сиренето и млякото - напомпани с вода

Сиренето и млякото на пазара масово се помпат с вода. Имитиращите изделия пък в повечето случаи се пробутват за истински, гневят се масово хората. Потребителите се оплакват, че трудно може да се различат качествени от некачествени продукти при покупката.

Въпреки, че българският държавен стандарт налага 54% горна граница на водно съдържание в млечните продукти и всички с над 60 на сто да се категоризират като имитиращи продукти, това почти не се спазва. Не се зачита и правилото въпросните имитиращи стоки да са на отделен щанд или поне да бъдат обозначени с етикет със съответния надпис. Така потребителите трябва сами да се ориентират между десетки марки млечни продукти, за да разберат какво точно купуват.

„Колкото пъти купуваме млечни продукти в големите магазини, се оказва, че от него тече вода. Направо забравихме вкуса на хубавото сирене. Продават ни боклуци“, жалват се хората. Думите им се оправдават от проверки, които доказват, че по щандовете масово се продават млечни продукти с над 70 на сто съдържание на вода, което е меко казано, недопустимо.

Злоупотреби се допускат, защото правилата са препоръчителни само за произведените по БДС, а за останалите предписания няма, твърдят експерти от потребителски организации.

В същото време, от Министерството на земеделието и храните обясняват, че реално всеки производител трябва да има техническа документация и да се съобразява с действащите изисквания.„Но в законодателството няма заложени  конкретни качествени критерии – напр. за съдържанието на сухото вещество, за масленост и практически няма нещо, което да възпрепятства по-високо водно съдържание.“, признават специалистите. Хората пък продължават да се плашат, че сиренето и млякото са пълни с вода, което някои тълкуват като наличие на огромно количество нишесте и други вредни вещества в продуктите.

Експерти в млечната индустрия признават, че в България масово се работи с влагозадържаш агент, който не се използва почти никъде по света.

Оказва се, че купувачите сами трудно различават имитиращите от истинските продукти. Някои смятат, че хубавото сирене е с повече шупли и има по-жълтеникав цвят. Други пък смятат обратното. На повечето е ясно, че твърдото сирене е по-добро, но няма как при пазаруване да се опипват продуктите.  

Единственият съвет остава – гледайте цената. Почти сигурно е, че купувате имитиращ продукт, ако цената за 100 грама е 30-50 стотинки. Това с цена поне 7 лева за килограм и нагоре, би трябвало да е истинското сирене. За съжаление, понякога и по-скъпи продукти не се оказват особено качествени.

Клиентите негодуват и от това, че в магазините се дава объркваща информация дори за хората, които са стриктни и внимателно четат етикетите.

„Някои продукти са отбелязани по БДС, други са „Стара планина“, трети са нещо различно. Как да се разбере какво е добре да си купиш? Объркващо е. Защо не се въведе единен стандарт за цяла България?“, задават резонен въпрос  купувачите.  

Ако кашкавалът струва 20 лева за килограм, не се знае какво има в него, но ако се предлага по 6 лева, бъдете сигурни, че е пълен с вредни съставки, предупреждават специалистите.

Наскоро проведени проверки доказаха, че от  30 проби саламурено сирене в магазини в  София, Пловдив, Варна, Русе, Перник и Велико Търново, само една от марките сирене е отговаряла на изискванията за водно съдържание.

Според специалистите, палмовото масло вече излиза от мода, защото наличието му се отбелязва на етикетите и хората просто не купуват продуктите. Любопитна подробност е, че през 2005 г. в нито една марка сирене не е установено наличие на вода над 62%, но след това в годините вложеното водно съдържание чувствително нараства. През 2008 г. процентът на оводнените сирена е 4.8, през 2011 г. стига 42%, а през 2016 г. е 27.8%.