Проектобюджет 2023 залага 1,8% ръст на икономиката и 8,7% средногодишна инфлация

Тристранният съвет се събра на извънредно заседание, за да бъде обсъдена финансовата рамка на държавата до края на годината. Правителството представи пред синдикати и работодатели плановете си за приходите и разходите в хазната.

Без да се постигне пълен консенсус между трите страни, проектобюджет 2023 влиза за разглеждане в Министерския съвет и се очаква да бъде обсъден и приет в сряда.

Той залага 1,8% ръст на икономиката и 8,7% средногодишна инфлация.

На опасенията, че планираните приходи са твърде високи и няма да се случат, Асен Василев отговори, че само за изминалите няколко седмици, липсващите над 1 милиард лева, вече са наваксани от новите приходни агенции.

Новият бюджет ще продължи да покрива социалните плащания, както са разчетени до момента. Някои се увеличават, например майчинските за отглеждане на дете през втората година - от 710 лева на 780 лева. Минималната заплата обаче остава на нивото от момента.

Анка Узунова работи като камериерка и след удръжките минималната й заплата става още по-минимална.

„Трябва да се вдигне, защото хората вече наистина не могат. Поне 1000 лева на човек трябва да има, поне 1000 лева, защото всеки един си плаща сметки дали ще е ресторант, дали ще е магазин, всеки плаща сметки, така че 1000 лева е нормално”, смята Анка Узунова.

По време на продължилото почти 5 часа обсъждане премиерът поиска на бюджета да се гледа без емоции.

„Многото емоции замъгляват числата - да ви призова да се съсредоточим върху това какво показват числата”, призова Денков.

Синдикатите остават на позицията, че има откъде да се намерят средства минималното възнаграждение да се повиши. Бизнесът и държавата са против.

„850 лева поне минимална работна заплата от 1 юли продължава да е възможно. Затова трябват на полугодието 175 милиона допълнително. В макрорамката имаме буфери, разходите за издръжка, да речем, са увеличени с 2 милиарда спрямо отчета за 2022 г.”, каза Пламен Димитров.

Бизнесът отчита, че инфлацията вече се забавя и вдигането на минималната възнаграждение от миналия януари покрива ценовия скок.

„Няма неотложна необходимост да се вдига МРЗ”, смята Васил Велев.

„В бюджета е разчетена минимална работна заплата от 780 лева, каквато е в страната от 1 януари тази година, както и в средносрочната прогноза е разчетена минимална заплата 50% от средната работна заплата. Правителството ще внесе бюджета с тези разчети”, заяви финансовият министър Асен Василев.

По време на обсъждането финансовият министър съобщи още, че бизнесът вече ще поема не първите 3 дни от болничните, а 2. Но това ще се случи от 2024 г. Но какви проценти от заплата ще получава служителя докато боледува, тепърва ще се изяснява.

„Ще го направим така, че хората да не са ощетени”, обеща Василев.

Оказва се, че партньорите в управлението имат различия по бюджета, не стана ясно какви, но се очаква те да се изгладят до сряда, когато ще се гласува бюджетът в МС.

Заложените приходи в хазната са в размер на 69,5 милиарда лева. Това е и един от пунктовете, по които финансовото министерство получава най- много критики - че заложената сума е нереалистично висока.

Срещу тези приходи стоят разходите, които са в размер на 74 милиарда лева. Разликата между двете е 4 милиарда и половина, което е в рамките на тези 3% недостиг или дефицит, които не биха попречили за приемането ни в Еврозоната. Ако обаче приходната част не се осъществи, ще трябва се преразгледат разходите, за да не се отвори по-голям недостиг в хазната.