Проф. Георги Лозанов: На Балканите властва агресивна национална идентичност

„През комунизма си длъжен да бъдеш само комунист. В демократичния свят можеш да бъдеш и комунист. Както можеш да бъдеш и всякакъв друг. И сега, след 30 години, ние избираме пак между стария, зловещ мит и реалността, която да ни даде възможност да се развиваме като общество“, споделя професор Георги Лозанов в дигиталното студио на Би Ти Ви.

Според него на Балканите властва агресивна национална идентичност и тя се изразява в това, че всяка държава счита своята идентичност за различна от тази на съседите.

„Тази настръхнала национална идентичност е много вредна. Тя прави хората жестоки“, категоричен е професор Лозанов.

„Хората и обществата, които са доволни от живота си сега и които имат перспектива, те нямат нужда от ретро утопия. Но когато имаш дефицити и когато не можеш да се справиш със собственото си настояще, започваш ментално да обитаваш миналото и това да ти дава самочувствие", добавя той.

Георги Лозанов е противник на насаждането в младите изкуствена национална гордост, базирана на минали герои и постижения на нацията ни:

„Непрестанно се внушава на децата, че те трябва да имат самочувствие, защото ние сме много древна държава, че много герои са дали живота си те сега да живеят. Всичко това е история и това е знание, но заедно с това нищо от предишното величие не е твое величие. Твоето величие зависи от теб. Дали си жалък, недостоен, крадлив и лъжлив, или си добър човек с култура и с възможности.“

Професор Лозанов признава, че днес живеем в интересни времена. Времена като никои други преди това:

„Върху последните поколения непрестанно пада един упрек, че са се отклонили от пътя, през социалните мрежи и през друг тип комуникация, че не следват своите родители. Това е отчасти вярно, но не е повод за упрек.“

Според него обществото днес е далеч по-малко традиционно: „Сега идват едни нови, доста различни хора. Тези хора пресъздават друга картина на света, това не е картината, описана в книгите, които четяха поколенията едно след друго. Сега картината, която е нарисувана, е много по-шарена, с много рискове за заблуди и илюзии. Картина на поколения, пренесени във времето като научна фантастика.“

А кои са разделителните линии в обществото?

„Обичам често да казвам, че това е краят на хартиената книга. Тези хартиените поколения, и аз съм такова, мисля последното, ние четяхме едни и същи книги със своите родители и със своите предци. А сега, в новото поколение, всеки си живее в собствения си балон. С новите технологии светът се промени драстично. Това е повече или по-малко вече друга планета“, споделя Лозанов и допълва:

И двата свята – този, който отминава и този, който идва, и двата свята са все още налични. И двата свята може да се каже, че са в конкуренция помежду си. Много зависи ти самия на кой свят принадлежиш? Тези два свята не са териториално ограничени. Вече властват виртуалните граници, а териториалните загубиха своята стойност.“