Проф. Коста Костов: Всяка година 1500 умират от пневмония
Според белодробния специалист паниката не е пропорционална на опасността
"Смъртността от грип винаги остава неясна, защото по-голямата част от смъртните случаи не се регистрират като усложнения на грипната инфекция, процес, който сега е обратен – всички заразени, които умират се регистрират като починали от вируса SARS-CoV-2", заяви проф. Коста Костов, ръководителят на разпадналия се Медицински щаб, преди Дебати.бг.
"В общественото пространство и достъпната литература се появиха редица публикации, които наблегнаха на този парадокс, включително един изключително издържан анализ проф. Джон Йоанидис от университета „Станфорд“, Сан Франциско, който се ползва с изключителна професионална репутация на медик, статистик, епидемиолог и експерт по мета-анализи. Този анализ, както и други подобни показват, че силата на паниката е по-голяма от силата на цифрите. В обществото има разделение именно в тази част на дебата – до каква степен сме жертва на вирусната агресия и до каква на глобалната паника, която ни отне възможността за трезви преценки", твърди специалистът по белодробни болести.
"В последното десетилетие от пневмония в България умират средно около 1 500 души годишно. Ще бъда любопитен дали този брой ще бъде превишен през настоящата година на епидемията? Като пулмолог от няколко десетилетия, ежегодно се сблъсквам с белодробните усложнения през „грипния сезон“, в течение на който губим десетки пациенти от т.н. „грипни пневмонии“, причинени от патологичното въздействие на самия вирус или от тежките, най-често стафилококови пневмонии, усложняващи грипната инфекция", добави проф. Костов.
"Една част от тези пациенти, вероятно поне 10-20 за всяка голяма болница, развиват остър респираторен дистрес синдром, поради наблюдаваната и при COVID-19 „цитокинова“ буря. Всеки грипен сезон взема своите жертви, дори за по-кратко време от сегашния COVID-сезон и макар новият SARS-CoV-2 да е по-агресивен от грипните вируси, негативните ефекти върху обществото и държавата според мен са непропорционални на вирусната агресия, а пропорционални на страха и общата паника. „Страх лозе пази“, казва българинът, но когато желанието да се справим с определен проблем и страхът от него са пропорционални, това се превръща в кошмар."