Проф. Лилия Илиева: Календарът на прабългарите - най-точният? Пълни глупости!

Възхитих се на уважаемия колега доц. Борислав Георгиев, който с много такт и търпение успя да убеди една ентусиастка, че текстовете на остров Крит, написани на писменост, известна като Линеар А, не са написани на български език. Успя някак да й покаже, че тя не познава значите и не може да чете текстове, за които твърди, че са на български език!

Уви, нямам тези способности. Но ще се опитам да убедя някого, че т.нар. прабългарски календар не е това, което се твърди от ентусиасти и неуки хора!

За това, че прабългарите са използвали някакъв календар, имаме данни практически само от един текст, известен от средата на 19 в., намерен в три късни ръкописа (преписите са от 15-16 в.). Това е текст без заглавие, който в науката често се цитира като „Именник“ (на българските владетели / ханове / князе - титли не са посочени в оригинала. Този текст в превод на съвременен език може да се прочете тук.

Въз основа на тези данни за особени наименования на години още през 19 в. в унгарската наука е обосновано предположението, че прабългарите са използвали един календар, широко популярен и Източна Азия, също при тюркските и монголските народи.

Той се изразява в следното: годините се означават с името на животно („например, „година на Плъха /Мишката “), като една след друга следват годините на на Вола, Тигъра, Дракона, Змията, Коня, Козата /Овцата, Маймуната, Петелът, Кучето, Прасето. Животните малко варират както при отделните народи, така и при превод.

Ако преводът се прави от китайски, става сложно, защото китайците имат например една дума за „овца” и „коза”. Смятат ги за едно и също животно! Затова годината може да бъде „на овцата” и на „козата”. Да не говорим за кокошката / петелът и т.н.!

Когато се „извъртят“ дванайсетте години, започва се отначало. Както се вижда, такъв календар не може да бъде точен. Например, ако някой е роден в годината на Дракона, той може да е роден през 1952, 1964, 1976 г. и т.н. Не е точен, но за някои неща е вършел работа! Особено - като няма по-добър!

В Източна Азия чрез тези 12 „животни“ се членят и други кръгови неща. Например, в Монголия кръглото жилище, в което живеят - юртата - се дели на 12 части, всяка от които носи името на животно от цикъла. В различните „кътове“ се вършат различни неща.

Този календар не е китайски по произход! Китайците са го усвоили сравнително късно - след новата ера, вероятно дори - няколко столетия след новата ера. Те са го свързали със своя по-стар календар (имали са си свой). Старият им календар се е състоял от комбинацията на два цикъла - един от 12 елемента и един от 10 елемента. Така общо те са имали цикъл от 60 години( всички възможни комбинации), след което са започвали отначало.

И този календар е КРЪГОВ. Не е ЛИНЕЕН, какъвто използваме днес и какъвто се използва по цял свят. Линейният календар е възникнал, когато старите евреи са се сетили да сложат начална точка на времето (сътворяването на света). Всяка година е започнала да се отчита спрямо тази начална точка.

Макар и бавно, линейните календари са се разпространили по света и днес навсякъде се използва линейният християнски календар. Включително и в мюсюлманските държави. Това е официалният календар на света. А китайците са харесали, че други народи наричат дванайсетгодишния цикъл с имената на животни, и са започнали и те да наричат така своите години от дванайсетгодишния цикъл (които първоначално нямат нищо общо с животните).

Въпреки немалкото изследвания, не е достоверно известно кога и къде е възникнал календарът, според който времето се отчита по цикъл от 12 години, всяка - с име на животно. В китайската наука се смята, че в Китай този начин на отчитане на времето е дошъл от Индия, заедно с будисткото учение.

Календарът на прабългарите е МОЖЕ БИ календар на 12 животни.

Календарът на прабългарите е КРЪГОВ, т.е., абсолютно неточен.

3. Календарът на прабългарите не е разглеждан в ЮНЕСКО и не е приеман от организацията. Някакви хора от България са писали писма това да стане, но никой не им е отговорил.

4. Академик Николай Державин, който често бива цитиран по въпроса за прабългарите и който казва, че те не са тюркски народ, а са един народ, възникнал в старо време, е бил привърженик на дълбоко погрешното учение на руския езиковед Н. Я. Мар, според което няма тюркски народи. Това учение е било нещо като официална доктрина по времето на Сталин, но впоследствие самият Сталин малко преди смъртта си се обявява срещу него.

5. Ако един народ е „стар“, от това нищо не следва. Много стари народи например са бушмените и хотентотите. Те рано са се обособили от останалата част на човечеството. Тази „старост“ ги прави ценни и интересни, но не им дава никакви предимства пред другите народи и никакви поводи за гордост.

ВИЗИТКА:

Проф. д-р Лилия Илиева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където следва още две специалности филология и китайска филология.

Продължава обучението си като аспирантка. Става асистент по съвременен български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“, а след това е доцент по общо и сравнително езикознание. Проф. Илиева е дългогодишен ръководител на Катедрата по български език в Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Специализирала е в Москва, Загреб, Елсинор, Санкт Петербург и Белград. Владее в различни степени: руски, сръбски, хърватски, английски и  френски език. През 2017 г. професор Илиева откри в Италия ръкописа на първата „История на България“, написана от Петър Богдан през 1667 година.

Коментарът е качен на стената на проф. Лилия Илиева във фейсбук