Проф. Панайотов: Вината за ситуацията в областта на правораздаването е на парламента

„Вината за създалата се ситуация в областта на правораздаването е в парламента. Не намират политическа воля да излъчат своя политическа квота във Висшия съдебен съвет. Първата институция в държавата, която е призвана да отстоява интересите на гражданите, не желае да се придържа към конституционните разпоредби“.

Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV проф. Пламен Панайотов, ръководител на катедра Наказателни науки в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

„Не бива да се допуска държавата да бъде закрита поради бездействие на парламента. И.ф. главен прокурор е избран от прокурорската колегия през 2023 г. с условието, че ще бъде такъв, докато бъде избран главен прокурор за пълен мандат. Актът на прокурорската колегия не е оспорен пред ВАС и излиза, че положението е такова, каквото е“, категоричен бе той. По думите му ако хората искат да протестират срещу определени институции, свързани с този казус, то те трябва да протестират пред парламента.

„За да се предприеме тази мярка е необходимо или да има опасност обвиняемият да се укрие, или да има опасност да извърши нови престъпления. Те се опасяват от второто, защото казват, че той продължава да изпълнява длъжността „кмет на Варна“ и би повлиял по незаконен начин на възможността да бъде проведено предварителното производство. В НПК е предвидена възможност ако прокуратурата има такива съмнения, да поиска временно отстраняване от длъжност на обвиняемия. Повече от 3 месеца обвиняемият е задържан под стража, защо не е поискана тази мярка?“, коментира още проф. Панайотов.

„Трудно ми е да дам обяснение защото по този въпрос няма мотиви, които да са достъпни на обществото. По такива дела със значим обществен интерес се наблюдават ситуации, които водят до съмнение, че принудителните мерки за неотклонение – задържане под стража и домашен арест, се използват като способи за събиране на доказателства. Това е пълен абсурд и не е предназначението им по закон. Трябва да се премисли внимателно дали уредбата на предприемането на тези мерки да не се промени и да бъдат предприемани само в изключителни случаи. Предприемането на мярка задържане под стража следва да става след като е извървян ходът на предварителното производство и има вече убедителни доказателства. Едва тогава е оправдано да последва такова силно ограничаване на личните права и свободи на обвиняемото лице“, посочи още проф. Пламен Панайотов.