Проф. Пимпирев: На Антарктида съществува обществото на бъдещето - без граници и без пари

България е една от 29-те държави в света, които управляват една десета част от нашата планета, каквато е Антарктида. Затова можем да се гордеем с това, както и с факта, че началото на българските антарктически експедиции започна от аудиториите на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и най-вече вече от залите на Геолого-географския факултет. Това каза проф. Христо Пимпирев на откриването на Деня на Антарктика в аулата на Софийския университет.

Денят на Антарктика е поредното събитие, посветено на 60-годишнината от създаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет, в който преподавател е проф. Христо Пимпирев. Той е председател на Българския антарктически институт и е ръководител на българските полярни експедиции.

На събитието проф. Христо Пимпирев говори по темата "Романтичните години в българските антарктически изследвания".

Основно, "пионерите" от българските учени на Антарктида са мои колеги от Геолого-географския факултет на СУ - геолози, географи, като към тях се присъединиха ентусиасти и от другите факултети, както инженери, физици, биолози. По този начин, постепенно, нашето антарктическо общество се увеличи. Той сподели, че е щастлив, че е преживял тези романтични години, свързани с българските антарктически експедиции и то със съмишленици.

Първите изследователи на Антарктида - в началото на 19-и и в началото на 20-и век, са плавали и са се ръководили, предимно от интуицията си, защото не са знаели къде отиват. Те не са имали съвременното оборудване, карти и данни за метеорологията.

Първите полярници, осмелили се да стъпят на ледената земя, са посвещавали повече от две години от живота си на експедициите, а някои не са се и завърнали. Сега мина романтичният период и изследването на Антарктика вече е професионално, каза проф. Пимпирев. Той отбеляза обаче, че "първите изследователи са знаели, че правят нещо, което ще остане, защото са отивали да покоряват една непозната част от нашата планета".

"Имах късмета, че моята първа антарктическа експедиция да е с англичаните - една от нациите, които са първооткриватели на Антарктида. И научих много от тях, въпреки че беше тежко и не беше лесно да живея два месеца на палатка, на студа, със строги дажби за храна", разказа проф. Христо Пимпирев. Той отбеляза, че сега младите български учени, които отиват на Антарктида, не го правят за пари, а се гордеят, че носят българския дух, правят там научни открития и строят новата ни лаборатория.   

Докато за англичаните, романтичният период на Антарктида е бил в края на 19-и и в началото на 20-и век, то нашият романтичен период започна от 90-те години на 20-и век, каза проф. Пимпирев. "Ние започнахме самостоятелно, създадохме наша, българска, атмосфера на Ледения континент и поставихме началото на родната антарктическа наука и външна политика", заяви председателят на Българския антарктически институт. Когато стъпихме за първи път на остров Ливингстън през 1993 г. и през 1994 г. - това беше втората българска експедиция, но напълно самостоятелна, това беше началото на демокрацията у нас и трудно се събираха средства за експедициите ни, разказа проф. Христо Пимпирев.   

"На Антарктида в момента съществува обществото на бъдещето - без граници, без пари, все още, митнически процедури също няма. Единствената "валута" това е приятелството и отвореното сърце. Надявам се това да се пренесе и в Космоса, защото след няколко години се планира нов щурм към Луната и построяването на лунна станция. Походът към Луната, към Марс минава през Антарктида, защото това е парчето от Земята, което е най-близо до Космоса. Антарктическите бази в момента много приличат на тези, които ще бъдат на Луната и на другите планети. И хората, които ще отидат първи да живеят на тези бази - на Луната и на Марс, и те ще имат романтичен период, сигурен съм", каза проф. Пимпирев. 

Антарктика, със своите екстремни климатични условия, е една от най-суровите територии на Земята, но е и един от критичните примери по отношение на разбирането на климата на планетата. България е малка европейска страна, но тя има значителен принос в научното изследване на Антарктика, каза проф. д-р Климент Найденов - декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", на откриването днес на Деня на Антарктика в аулата на СУ.

Той отбеляза, че българските учени са участвали в редица изследователски мисии, свързани с разработки в основните научни приоритети в науките за земята - геология, геофизика, физика, география, метеорология, глациология и други.