Проф. Пимпирев с нова книга и с Почетния знак на Софийския университет

Имаме шанс да сме едни от първите геолози, които ще работят на един недостъпен антарктически остров – Смит. Това каза проф. Христо Пимпирев по време на премиерата на книгата си „Кредната еволюция на остров Ливингстън, Антарктика", която се състоя в сряда вечерта в Алма Матер. 

Пред публиката в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ полярният изследовател представи презентация за българските експедиции до Антарктида до този момент. Той коментира, че е много щастлив, че млади геолози продължават работата и заедно вече имат идеи и обсъждат началото на изследвания именно на остров Смит.

„Там са стъпвали само американци, които с хеликоптер са пуснати, качили са се на най-високия връх“, разказа проф. Пимпирев. Той допълни, че българските изследователи ще опитат да направят лагер на острова, който до този момент почти не е изследван геоложки.

„Затова ще вземем и двама много добри алпинисти, покорители на Еверест“, посочи още Пимпирев. Той добави, че тази година островът ще бъде разучен с дронове, но реални изследвания на терен няма да могат да бъдат осъществени до края на 2023 г.

Професорът коментира, че изследването на остров Смит може да се осъществи единствено благодарение на това, че имаме български кораб. „Иначе не можехме да се доближим до този остров, въпреки че е доста близо до нашата база“, каза още той.

За книгата си „Кредната еволюция на остров Ливингстън, Антарктика" авторът посочи, че е научно специализирана в областта на геологията. Тя по същество е преработено издание на моя голям докторат, каза той.

В този труд се прави обобщение на синтезираните данни за стратиграфията и геоложката еволюция на остров Ливингстън през кредния период. Основните изводи са резултат на детайлната картировка в мащаб 1:5000, от прецизното разчленяване на 11 разреза, от седиментоложки изследвания с цел фациален анализ и определяне на натрупването на утайка в двата кредни седиментни басейна - Майерс Блъф и Байерс.

Направени са и регионални корелации със скали, отложени по време на кредния период, разкриващи се на Антарктическия полуостров, когато той се е намирал на половината разстояние от сегашната си позиция, което няма аналог в западната окрайнина на Патагония.

В рамките на събитието полярният изследовател бе награден с почетен знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента. Отличието му бе връчено от ректора на висшето учебно заведение проф. Анастас Герджиков.

„Изключително съм щастлив, че с моя университет, в който прекарах 45 години от живота си, продължавам да бъда. И това е една голяма чест за мен – да бъда удостоен с едно от най-високите отличия на нашата Алма матер“, каза проф. Пимпирев.

Той разказа, че историята на българските експедиции в Антарктида е започнала от Софийския университет. „В началото ние нямахме никакви помещения и фактически първата експедиция ние подготвяхме по коридорите в аудитория 277, където си водихме занятията. Тя беше и нашият склад, където събирахме всичко, което трябваше да носим за първата експедиция в Антарктида“, посочи полярникът.

Проф. д-р Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е учен и полярен изследовател. Основател и председател е на Българския антарктически институт, и е директор на Националния център за полярни изследвания.

Ръководител е на 31 национални антарктически експедиции. Той е първият българин, който е поставил националния трибагреник на Южния полюс, на 8 януари 2013 г. Автор е на десет книги, на осем документални филма и над 250 научни публикации.

Снимки: Иглика Трифонова