Проклятие застигнало откривателите на Летнишкото съкровище

Трима работници били покосени от жестока прокоба, след като през 1963 година откриват едно от най-прочутите съкровища по нашите земи – Летнишкото. Въпреки че не получили парична награда, откривателите на имането били наказани от съдбата.

Летнишкото съкровище е съставено от златни, бронзови и сребърни плочки, чиято изработка прави богатството едно от най-уникалните, откривани у нас и по света.

С излизането му на бял свят обаче се отключва зла прокоба, която застига тримата мъже, които го открили в земите на северния град Летница.

Един от работниците умира, още когато съкровището било извадено от земята. Неговото име и до днес не се споменава от местните заради страх да не споделят участта му.

Мъжете работели в местността Христов баир, където копаели основите на нов обор за овце.

Тогава лопатата на един от тях – Кънчо Тинчев, ударила в нещо метално.

Когато се разровили, работниците открили, че под земята са разпръснати куп плочки с неясни изображения по тях. Разбирайки, че тези плочки са от злато, сребро и бронз, мъжете се зарадвали, мислейки, че са забогатели.

Радостта на един от тях обаче не траела дълго и малко след като извадили съкровището от земята, той се строполил върху него. На място бил повикан местният доктор Георги Николов, който само констатирал необичайната смърт.

Мълвата за откритото имане бързо се разнесла в града и след като кметът Тодор Байнов научил, наредил на работниците да му донесат всичките 23 плочки. Те веднага изпълнили нареждането му.

Слухът стигнал и до кварталния милиционер, с което тайната окончателно се разбулила. Отвели на разпит работниците, а те разказали всичко за находката. Кметът също бил повикан и принуден да предаде цялото съкровище.

Откривателите му не доживели до дълбока старост, като животът им е бил пълен с трагедии. Дъщерята на единия от тях изчезва при загадъчни обстоятелства, а синът на другия от работниците починал преди него.

Днес Летнишкото съкровище се съхранява Националния археологически музей. Изследователи казват, че подредени една до друга плочките описват пътя, който всеки тракийски войн трябва да извърви, за да достигне съвършенството.