Прокуратурата е осъдена да плати 35 000 лева на прокурора, който беше подсъдим заради Петьо Еврото
Прокуратурата е осъдена да плати обезщетения от 35 000 лева на районния прокурор от София Константин Сулев, който доскоро беше подсъдим за длъжностно престъпление за казус, свързан с Петьо Петров-Еврото, а преди 4 години беше окончателно оправдан по друго дело, по което пък беше обвинен за кражба на ток и сводничество.
Именно заради това старо дело и незаконните обвинения, които му бяха повдигнати, той предяви иск в Софийския градски съд (СГС) за обезщетения от общо 350 000 лева. Миналата година СГС осъди прокуратурата да плати на Сулев 25 000 лева за неимуществени вреди от незаконните обвинения и още 20 000 лева за пропуснати ползи.
И той, и прокуратурата обжалваха решението, а сега Софийският апелативен съд (САС) реши, че прокуратурата правилно е осъдена да плати обезщетенията на Сулев, но намали това за неимуществените вреди на 15 000 лева.
Наказателното дело срещу прокурора започна през 2017 г. и приключи за две години и половина, след като той беше оправдан на три инстанции. Сулев беше обвинен, че през есента на 2015 г. е купил апартамент в столичния кв. „Манастирски ливади“, където живеел с приятелката си и двете им деца. Прокуратурата твърдеше, че Сулев и неустановен по делото човек монтирали на електромера на прокурора допълнителен елемент, който успявал да намали месечните показатели за ток с над 80% и Сулев плащал занижени сметки повече от година и три месеца. Проблем пред доказване на обвинението се оказаха пропуски в събирането на доказателствата, както и ненадеждният основен свидетел срещу подсъдимия – Евгени Хавальов. В окончателното решение на Върховния касационен съд се казваше дори, че други доказателства, освен показанията на този свидетел, не са събрани.
По отношение на обвинението в сводничество, още в края на делото пред първата инстанция, наблюдаващият прокурор отказа да го поддържа и искаше условна присъда за Сулев само за обвинението в кражба на ток. В хода на разследването жена казала, че имала да връща пари на Сулев и той ѝ предложил да прави секс с трима негови приятели, за да върне дълга си, поради което беше и обвинен. Оказа се обаче, че жената, на която се твърди, че Сулев е сводничел, не е в състояние да дава показания заради тежка наркотична зависимост, довела до много ограничен мисловен процес.
След като той заведе исковете срещу прокуратурата, приятели на Сулев са свидетелствали, че преди образуваното дело срещу него, той бил щастлив човек, с изключително чувство за хумор и планове за живота и кариерата си, но след това се затворил в себе си, станал агресивен, появили се здравословни проблеми, започнал да пие успокоителни и целият му живот „се срутил“.
Приятели, познати и колеги пък започнали да го избягват и да не отговарят на обажданията му. Проблемите с кариерата му били пряко свързани с делото, тъй като бил назначен на работа в Специализираната прокуратура, но само няколко дни след това последвали обвиненията и той бил отстранен от длъжност. Негов приятел свидетелства, че всичко това съсипало Сулев и свидетелят дори го заварил да плаче.
В решението си апелативният съд пише, че заради делото Сулев се е чувствал засрамен, унизен, изолиран, то дискредитирало личностния и професионалния му авторитет. САС приема, че публичното разгласяване на процеса също е довело до вреди, тъй като името на прокурора е бил опетнено пред обществеността.
„Отделно от това, съдът съобрази спецификата на неговата професионална сфера на дейност, а именно лице, ръководещо разследването, упражняващо надзор за законосъобразното му провеждане и повдигащ обвинение, както и очакванията и изискванията на обществото към магистратите, призвани да спазват законите, а самият прокурор е обвинен в неспазването им – тези факти обуславят по-голям интензитет на търпените негативни изживявания, в сравнение с други лица“, пише съдът и отбелязва, че заради това колегите на Сулев са се отдръпнали от него и това го поставило в социална изолация.
Освен това съдът посочва, че отстраняването му от длъжност е затруднило прокурора да посреща месечните семейни разходи и да погасява взетите кредити, след като е бил лишен от трудов и професионален стаж за 2 години и половина.
В същото време обаче САС отбелязва, че обвиненията на Сулев не са били за тежки престъпления, той е бил на свобода срещу парична гаранция, а делото не е било с голяма продължителност, като е бил оправдан още на първа инстанция и това показва по-малко притеснение за крайния изход.
За да намали обезщетението на прокурора, апелативният съд изтъква, че на разгласяването на делото не може да се отдава прекомерно значение, тъй като отзвукът в обществото е обективно следствие от това, че Сулев е прокурор.
„В практиката на ВКС е изяснено, че публичните личности (политици, органи на централната и местна изпълнителна власт, държавни служители, общественици и др.), за разлика от частните лица, са изложени на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите, именно във връзка със заемана от тях длъжност или позиция в обществения живот. В случая, образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията дела „с висок обществен интерес“, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение“, пише съдът и решава, че справедливото обезщетение за Сулев е 15 000 лева.
Относно обезщетението за пропуснати ползи, то е за разликата от заплатите на Сулев като прокурор в Софийската районна прокуратура и тези, които е щял да получи, ако е останал на работа в Специализираната прокуратура.
„Настоящият съдебен състав намира, че не се прекъсва причинната връзка между наказателното производство и пропуснатия по-висок доход предвид обстоятелството, че Константин Сулев е отстранен от работа с решение на ВСС и това решение е непосредствената причина той да не реализира този по-висок доход, като встъпи в длъжността „прокурор“ в Специализираната прокуратура. Това е така, тъй като решението на ВСС, видно от представеното извлечение от протокола, в който е обективирано, е взето при условията на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, в който случай Съветът действа при обвързана компетентност, а не в условия на оперативна самостоятелност“, мотивира се САС.
В случая и двете инстанции изчислиха, че брутният доход на Сулев в спецпрокуратурата за този период е щял да бъде над 121 000 лева, докато в СРП е бил малко под 100 000 лева. Така съдилищата изчислиха, че след приспадането на данъците, той е щял да получи близо 20 000 лева повече от заплатите в районната прокуратура.
Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.
През есента на миналата година Константин Сулев беше обвинен и в длъжностно престъпление. Според обвинението прокурорът е извършил престъплението от 30 май до 1 юни миналата година с пет деяния. Прокуратурата твърдеше, че той е нарушил, а също така и не е изпълнил свои служебни задължения, за да набави облага за бившия главен прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медиите, както и с цел да причини вреда на Петьо Петров, известен като Пепи Еврото, и на Кристиян Христов. Христов е един от замесените в схемата „Осемте джуджета“ за завземането на бизнеса и имуществото на Илия и Явор Златанови.
Обвинителният акт срещу Сулев беше внесен в СГС през март, а в края на април съдия Аделина Иванова от Софийския градски съд реши, че деянието, за което е обвинен Сулев, не е престъпление. Тя изтъкна още, че поведението на Сулев, описано в обвинението, е несъставомерно и липсва престъпно посегателство по служба. Съдът прие, че Константин Сулев е действал като прокурор, орган на власт, а не като длъжностно лице. Прокуратурата не беше съгласна с извода на съда, но той беше потвърден и от САС.
