Промени в Закона за защита на подаващите сигнали за нарушения обсъждат в НС
Този режим се прилага при неспазване на трудовото законодателство,обществените поръчки или защитата на потребителите
Депутатите обсъждат на първо четене промени в Закона за защита на подаващите сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Промените са съобразени с критики по прилагане на европейска директива. Целта е да осигури защита на лицата, които сигнализират за нарушения, станали им известни в хода на тяхната работа.
На практика това са работници, служители и други лица, изпълнители на граждански договори и външни консултанти, които са се сдобили с информация за нарушение, извършено от техния работодател или възложител. Видовете нарушения, за които се прилага този режим са много и включват нарушения на трудовото законодателство, режима на обществените поръчки или защитата на потребителите. Като пример за защита може да се ползва служител на банков клон, който става свидетел как се прескачат задължителни проверки, свързани с мерки срещу изпирането на пари или работник, който сигнализира за системно полагане на задължителен неплатен извънреден труд при своя работодател.
От "Възраждане" и ГЕРБ критикуваха възможността да отпадне давността за подадените сигнали.
"Тоест едно лице може безгранично във времето пожизнено завинаги, разполагайки с някаква информация за едно нарушение, да я държи на трупчета и в удобен за него момент целящ определен резултат да подаде този сигнал", коментира Цвета Рангелова от "Възраждане".
"Така създаденият текст за давността има и още една страна, която трябва да обсъдим между първо и второ четене задължително. И това е, ако подам сигнала днес, след 15 години ще може ли да се работи пак по този сигнал", попита Маноил Манев от ГЕРБ.
От "Има такъв народ" също критикуваха промените.
"Освен че ремонт на ремонта на ремонта на този закон и показва една тотална несъстоятелност на сглобката да предлага системни решения", заяви Гроздан Караджов.
Надежда Йорданова от "Продължаване промяната – Демократична България" поясни, че не отпадат давностните срокове.
"Давностните срокове за носене на административнонаказателна отговорност или каквато и да е била друга отговорност, остават в специализираните закони", каза тя.
