Проучване: Неосведомени сме за сигурността ни в интернет

Значително болшинство от българите - 64%, са посочили, че се чувстват неосведомени по въпросите на киберсигурността. Това сочи проучването на агенция "Тренд" "Кибер здраве България 2023", осъществено по поръчка на Съюза за стопанска инициатива.

21% от хората посочват, че използват интернет почти през целия ден, 40% - по няколко пъти на ден, 14% влизат в интернет пространството веднъж дневно, а само 14 процента са изцяло офлайн. 88% от българите твърдят категорично, че не са ставали жертва на киберпрестъпление, а само 5% казват, че са.

"Това е първото по рода си изследване на нагласите по отношение на киберсигурността, осъществявано в България. Направихме го с идеята да проследим нагласите на българското общество по тази така бързо навлизаща тема, което да послужи и за развиването на съответните умения", посочи председателят на ССИ Кузман Илиев.

"Българското общество не е толкова запознато с тази тема, през последните 2-3 години започна повече да се говори по тези теми - киберсигурност, изкуствен интелект. Може би на всички ви прави впечатление, че например всички си пазят много внимателно ПИН кода, теглейки от банкомат, но всеки качва каквото се сетите в социалните мрежи - свои снимки, данни, снимки на децата си. Тоест сме в някаква степен сигурни, но това не е реалността", каза на свой ред Евелина Славкова, социолог от "Тренд".

Други важни аспекти от сондажа на общественото мнение - 53% от хората биха отделили време и усилия, за да подобрят осведомеността си по темата. 48% пък смятат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата си в киберпространството.

"Българинът, както винаги, осъзнава интуитивно, че има проблем по отношение на киберсигурността. Дотук добре. Но голяма част от българите не познават институциите, които се борят с киберпрестъпността", отчете Славкова. И подчерта - има нужда от повече информация.

В същото време огромна част от хората стават жертва на подобен род престъпления и то поради незнание, изтъкна Владимир Димитров от ГДБОП.

"Голяма част от гражданите, които се жалят от такива престъпления са станали жетва на тях поради тяхната неинформираност и незнание. Например всеки понеделник при нас се явяват по 12 човека, за да заявят за киберпрестъпление. Отделно от това ние сме едно от малкото звена в тази сфера, която има специализиран сайт, имаме и мобилен телефон, мейл, както и фейбук група. Общо на ден се получават около 30 различни сигнала за около 15 различни престъпления."

Кои са най-големите престъпления в интернет, по които работят службите? На първо място - "сменен IBAN". Касае се за организирани престъпни групи, най-вече от Северна Африка, които влизат в имейлите на фирми и подменят кореспонденцията им с техни партньори, като в последствие парите, които имат да получават се пращат на престъпниците.

"На всеки 4 дни се явява българска компания, загубила 300-400 хиляди евро, лошото е, че няколко пъти в годината има случаи и на загубили милиони", посочи още Димитров.

Следват инвестиционните измами, при които в хора в интернет са инвестирали през реклама, което в последствие се оказало пирамида.

Следват и "романтичните измами". "Фейсбук профили, например на американски военни, тук жертвите са основно български гражданки, сближават се с жертвите и в последствие тези български гражданки губят по няколко десетки хиляди лева. Много от тях продават свои имоти, взимат заеми от банки."

Поред като престъпления следват и нарушаването на авторски права и в конкретика незаконните торент тракери. Специално звено пък се занимава с акции против лица, качващи и свалящо детска порнография.