Психологът Лилия Стефанова: Напуснете го след първия шамар

"Насилникът е неуспял в живота, сам е жертва на терор в детството си. Жертвата рано разбира сигналите на агресия, но е сексуално привързана към мъжа. И силният пол е жертва, при най-тежките случаи половинката сипва отрова в яденето", споделя от опита си Лилия Стефанова - една от популярните психолози у нас, в момента на работа към ЦСКА 1948.

"Какво кара един човек да извършва издевателства, като Георги в Стара Загора, или да убива, като случаите в Цалапица или Лозен? Това е патологична промяна в поведението. Това е болестно изменение. Говоря и за трите случая. Предполагам, с насилника и убийците ще работят специалисти, за да установят точния вид заболяване. Но един психически здрав човек не може да го извърши, каквото и да е преживял. Всеки от нас е ревнувал, изоставяни сме, вероятно са ни изневерявали, но не сме стигали до подобни крайности. Човек, за да посегне, значи не е добре", твърди психологът.

"Някъде към 30 процента от българските жените в семейна среда за жертви. Но под домашно насилие не се разбира само физическо, а също така и вербално, и психическо. Те не бива да бъдат подценявани. Насилникът най-често сам е преживял тормоз по време на детството си. Най-често това е допълнено с употреба на алкохол и наркотици. Като цяло това са мъже, които не са достатъчно успешни в кариерите си. Поне по личните ми наблюдения. Не че няма и успешно реализирани в живота насилници, но са категорично по-малко. Насилникът често не е осигурен добре финансово, което допълнително го провокира към крайности.

Колкото до профила на жената, която най-често страд​а от домашно насилие ​- тя има ниска самооценка, не е уверена в себе си. Най-често са избягали рано от семействата си заради насилник баща, рано са се омъжили. За съжаление, преходът никак не е труден - да намерят съпруг, който е олицетворение на бащата насилник. И да попаднат отново в същата обстановка", споделя още Стефанова.

"Получава се така, защото припознаваме поведенческите модели и дори когато са негативни, те са ни познати и носят някакъв вид комфорт. Жената още в началото вижда сигнали, че най-вероятно мъжът до нея, рано или късно, ще прояви агресия, но въпреки това тя я силно привлечена сексуално към насилника си. И тук е „бъгът“. Най-вероятно са наясно, че може да ескалира насилие, но въпреки това остават до мъжа. Не си тръгват! По-страшното е, че когато домашното насилие вече стане факт, те пак не си тръгват. Много рядко го правят след първия шамар. Самозалъгват се - това няма да се повтори, той ме обича, не го е искал.

Моят съвет е кратък - няма какво да търсят помощ, а направо да си тръгват. Тези хора много трудно се променят, особено с напредването на годините. Поведението на едно дете вероятно може да бъде моделирано. Но един мъж на 40 години какво да му променяш! Това са напълно формирани конструкции", допълва пред "Марица" 33-годишната блондинка.

А как една жена, търсеща връзка, да улови първите признаци, че излиза на кафе с насилник, преди да са скочили в нещо по-сериозно?

"Аз лично съветвам да заявяваш, че имаш приятели, приятелки, семейство. Че често пътуваш по женски. И да видиш реакцията. Също така да следиш дали човекът отсреща от самото начало проявява интерес към телефона ти ​- кой ти пише, защо ти пише... Това са ранните сигнали. Човек трябва да бъде изключително нащрек, когато го види без предупреждение пре​д входа, в който живее. Той ще се опита да ​те убеди как е искал да те изненада, но всъщност следи с кого и кога се прибираш. Това го правят и мъже, и жени. Седят и те чакат, но лъжат: „О, исках да те изненадам и зарадвам“. После отърваване няма.

Иначе иима вече често и случаи на насилие над мъже. То по-скоро е психическо - задават се реки от въпроси, има тръшкане и реване, когато поискаш да излезеш с приятели. Един вид обсебване да бъде навсякъде с мъжа. Виждала съм и по-тежки случаи, на отравяне, като жената сипва разни вещества в храната", казва тя.

"В случая с Дебора насилникът Георги е едва на 24 години, но пък за тази млада възраст има вече дете и развод. Плюс предишни случаи на насилие. За съжаление, когато отсъстват здравите родителски модели, човек няма тази опора, няма с кого да си поговори. Това е валидно и при жените, които раждат на по 16-17 години. Нямат доверителна връзка с родителите. По-младият човек има по-нездрава психика и е склонен да изпада в крайности.

Разбира се, че е дете, психиката се развива до 25-годишна възраст. За съжаление, хората в България не са в най-добро финансово състояние и търсят доходи дори в не най-приятните места за работа. От друга страна, по-малкият град не предлага кой знае колко възможности, особено когато нямаш образование и квалификация. Какво да работи човек на 18 години! Дай боже, всяко семейство да има възможност да издържа децата си, докато сами стартират кариерите си. Но невинаги е така.

"Ако две деца на по 19 години участват в престъпление, те са само помагачи, предполагам, че са го направили за финансова облага. Не че това е поведение в норма. Не, не е! Пак стигаме до фундаментални потребности. Когато човек е гладен, няма нормален достъп до пари, поведението му може да стигне всякакви граници.

Има един фундаментален труд „Корени на злото“. Там е описано точно как човек може да носи злото в себе си, но да не го развие. Попадне ли обаче в много лоша среда, бъде ли докаран до границата на психическите си сили, може да прояви изключителна жестокост.

Описани са подобни случаи от Втората световна война - много доктори са излизали на фронта и са убивали. Въпреки че преди това са спасявали животи. Всеки може да бъде много лош, въпрос на среда и на стимули от тази среда. Вероятно въпросните момчета са били изложени на подобни стимули. Говорим и за заплахи, и за обещания за пари, и за семейна среда. Не може да си представим колко деца израстват, без да познават любовта на семейството. И това е валидно за всеки един от трагичните случаи през последните дни.

Със сигурност човешкото поведение в световен мащаб надскача нормалността по отношение на насилие. Убиецът вероятно очаква, че това нещо трябва да се случи, и очакваното надхвърля реалността. Едва ли не - ако не се случи, пак трябва да го убиеш този човек. Най-вероятно и за други неща той има неточна оценка. Може някой да те настъпи в трамвая и ти да решиш, че е злонамерено и трябва да го пребиеш. Това са психопатни наклонности. Понякога не са нужни сложни финансови или любовни отношения. Помните защо застреляха колегата психолог - заради една забележка. Психопатното поведение може да се активира от невинен повод.

Не са малко психопатите около нас. Свободният пазар на различните вещества, ако щете и алкохол, засилва опасността от тях. Дори здрав човек, ако няколко години поред употребява от тях, може да стигне до крайно състояние. И то на всякаква възраст.

Психопатите се раждат навсякъде и всичко може да ги активира. Какво толкова прави един човек в малък град! Скуката също е описана като психическо разстройство. Има описани случаи в малки населени места в Америка - хора убиват от скука", завършва психологът.