Психологът Пламен Димитров пред Lupa.bg: Българинът се депресира от работа

Новини
13:42 - 12 Септември 2019, Обновена на: 13:47 - 12 Септември 2019
7179
Психологът Пламен Димитров пред Lupa.bg: Българинът се депресира от работа

Д-р Пламен Димитров има 37-годишен опит в областта на психилогията. Практикува клинична, организационна, личностна психология, като сам споделя, че специалността е всеобхватна. Дълги години е председател на Дружеството на психолозите в България. Регистриран консултант по организационно развитие (RODC), с авторски текстове в областта на екзистенциално-психодинамичното консултиране, аналитичната организационна и социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно, организационно и социално развитие.

- Г-н Димитров, преди дни излезе информация, че 1 милион българи страдат от депресия и професионално прегряване. На какво се дължи това и какъв е вашият коментар по темата?

- Не съм правил аз това изследване и не съм сигурен, че могат да се правят такива крайни заключения. Вероятно е взета някаква извадка, на базата на която е направен този анализ. Въпреки това, съм съгласен, че такъв проблем съществува. Ние от Дружеството на психолозите в България дори провеждаме кампания по темата вече доста години и работим с отделни хора.

Всъщност, прегряването на работното място е сериозен проблем, който се обуславя от голям брой фактори, като за всяка конкретна ситуация те са различни. Понякога самото претоварване е достатъчно, за да се отключи емоционален срив. Друг път заплащането е ключов фактор за депресия при хора в затруднено финансово положение.

Дефакто в България ние наблюдаваме феномена „работещи бедни”.

Ако човекът е малко по-лабилен и тези фактори са налице за него, то несъмнено на моменти може да се окаже жертва на прегряване на работното място, следователно емоционален дисбаланс.

- Българите по-притеснени ли са като нация?

- Вие ми задавате всеобхватен въпрос „ала конференция” (смее се). Огромен брой неща мога да изредя. Първо, не можем да се опрем на българи и чужденци. По-скоро трябва да говорим за човеци. Има различни хора с различни модели на поведение, които преживяват ситуациите по коренно различен начин.

От своя страна, българите са на дъното по събитийно благополучие, което ги прави по-нещастни от останалите европейци. Тук имам предвид качеството на живот, начина на професионална реализация, въобще възможностите, пред които като българи сме изправени в наличната икономическа ситуация.

Сравнителните изследвания показват точно това. Погледнете: от години по европейските статистики българите са на последно място по качество на живот. Въпреки това, има много изключения, що се отнася до изпадане в депресия и развиване на психични разстройства. Затова е най-добре да се гледа на хората като отделни индивиди, а не като извадка от даден народ.

- Прехвърлям разговора в малко по-различен аспект. Пак според европейско изследване, мръсният въздух е сред причинителите, които обуславят развиването на психични разстройства. Това така ли е и ако да – защо?

- Разбира се, че замърсеният въздухът благоприятства както физически, така и психически хората да не се чувстват добре. В това число, знаете отровите и фините прахови частици се отразяват и върху начина, по който хората се поболяват. Все пак, въздухът е главната съставка на живота ни.

- В големите или малките градове хората са по-уязвими откъм причинители за психични разстройства?

- Не може да се казват неща наизуст, за всичко трябва да се проведе изследване и да се видят цифрите от него, които след това да коментираме. Но разбира се, че големите гадове са по-замърсени, съответно там има по-голям риск. Нека обаче не изключваме и малки населени места, които са близо до „Марица Изток” и други такива предприятия, които няколкократно влошават качеството на въздуха в този периметър. В София е мръсно заради огромния поток от автомобили, знаете. Така че средата и психиката винаги си кореспондират.

Всичко се отразяват, дори климатичните промени.

- Какъв е Вашият съвет хората да се съхранят и да подобрят емоционалното си състояние, въпреки тези условия на живот?

- Моят съвет към хората е ако имат възможност, да посетят специалист. Не могат да се дават всеобхватни съвети, тъй като, пак ще повторя, хората и случаите им са много различни един от друг. Психолозите не съветваме, а даваме възможност на хората сами да разгледат ситуацията наново и ако могат да стигнат до нужното за излизане от „дупката” решение.

- Колко хора у нас се нуждаят от помощта на специалистите?

- По мои наблюдения на доста хора ние психолозите бихме били полезни. Много малка част от тях обаче имат финансовата възможност да си позволят тези консултации. Причината е, че здравната ни система не покрива подобни услуги, за разлика от други страни в Европа.

В 19 век сме по отношение на психичното здраве на населението.

Проблемът е наистина голям, но много малка част от българите могат да си позволят да плащат на частни специалисти за услугите им.

- А трябва ли консултациите с психолог, когато са необходими, да са включени в държавното здравеопазване?

- Да, това е нормално и трябва. Нека нашите политици и финансисти да разгледат този казус отново и отново, за да се убедят, че тези услуги са необходими на българите. Как стои въпросът в Европа – една трета от държавното финансиране за здраве е насочено към психолозите. Това означава, че ако си здравно осигурен, можеш да отидеш до 8 пъти месечно на терапия при специалист. У нас тези пари човекът, който има нужда, трябва да извади тези пари от собствения си джоб.

- Колко средства трябва да се отделят на месец, за да посещава човек психолог у нас?

- Зависи от проблемите. Терапията е процес. Понякога са нужни години, за да се подобри пациентът. Друг път 7-8 сесии могат да излекуват пациента. Но не трябва да забравяме, че всичко е индивидуално и не могат да се направят точни сметки.