Путин не търси мир, а оправдания за войната в Украйна
Руският президент отрече да е започвал война, а се е опитал да разреши вътрешнополитическа криза
Руският президент Владимир Путин използва срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), за да представи Русия като свръхдържава и да осигури подкрепата на САЩ и Китай за своите искания за прекратяване на войната в Украйна. На 19 ноември, по време на форума, Путин проведе срещи с президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин.
Тръмп и няколко руски официални лица отбелязаха, че войната в Украйна е била централна тема и на двете срещи.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
По време на пресконференция след тристранната среща Путин потвърди ангажимента си към своите дългосрочни военни цели в Украйна.
Той се съгласи със сравненията с Ялтенската конференция от 1945 г. и намекна, че тристранната среща би могла по подобен начин да утвърди победата над "неонацизма". Отдавна Путин отправя обвинения към Украйна, че прокарва неонацистка идеология, като използва тези твърдения за претекст за войната.
Путин заяви, че той "изобщо не е започвал никаква война", а единствено се е опитал да разреши съществуваща вътрешнополитическа криза.
Украинските сили нанесоха удар по моста през Керченския проток за трети път в рамките на три дни, демонстрирайки ефективността на своята кампания за систематично потискане и унищожаване на вражеската противовъздушна отбрана (SEAD/DEAD). Генералният щаб на Украйна съобщи, че през нощта срещу 19 ноември украинските сили са атакували Керченския мост с брегови ракетни комплекси "Нептун", като са повредили железопътната линия.
Това е третият удар по моста през Керченския проток за три дни и следва предишни украински атаки, които доведоха до пълното разрушаване на автомобилната част на съоръжението.
Украинските сили провеждат систематична кампания за потискане и унищожаване на противовъздушната отбрана (SEAD/DEAD) в окупирания Крим, окупираните части на Южна Украйна, Ростовска област и Краснодарски край. Операциите включват удари по пускови установки за зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), руски мобилни огневи групи и радарни системи, целящи да отслабят руските способности за противовъздушна отбрана преди атаките срещу моста през Керченския проток.
Украинските удари по моста през Керченския проток вероятно ще имат верижен ефект върху руската логистика към Крим, а евентуално и върху операциите на фронтовата линия - въпреки неверните твърдения на Путин, че мостът служи единствено за граждански цели. На срещата на върха на АТИС (APEC) Путин заяви, че мостът през Керченския проток е "чисто граждански обект" и че руските сили никога не са го използвали за транспортиране на военна техника, боеприпаси, петрол или петролни продукти.
Путин също така заяви, че руските сили сега ще отвърнат на ударите по моста, въпреки факта, че руските сили от седмици нанасят удари по големи мостове над река Днепър в Украйна.
Путин е отхвърлил всяко украинско предложение за прекратяване на огъня от март 2025 г.
Путин също така отхвърли предложенията за мораториум върху ударите с оръжия с голям обсег.
Кремъл отдавна заявява, че няма да приеме никакво прекратяване на огъня на фронтовата линия, докато не бъде финализирано споразумение за прекратяване на войната.
Опитите на Русия да използва украински удари - както реални, така и твърдени - за спиране на мирните процеси не са нещо ново. Кремъл е използвал конкретни украински удари, за да оправдае нежеланието на Русия да преговаря.
От ВСУ подчертаха, че украинските сили продължават да действат в рамките на правото на самоотбрана, гарантирано от член 51 от Устава на ООН.
Путин отново отхвърли идеята за европейски гаранции за сигурността на Украйна след войната, докато на 19 ноември в Берлин, Германия, се провеждаше среща на "Коалицията на желаещите".Бившият старши съветник на президента на САЩ Джаред Къшнър заяви на 19 ноември, че той и специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф са присъствали на среща на "Коалицията на желаещите" с участието на украинския президент Володимир Зеленски, германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон, британския министър-председател Анди Бърнам и съветниците по национална сигурност на държавите членки на коалицията.
Тръмп се включи в срещата, за да информира коалицията за разговорите си със Си и Путин. Къшнър заяви, че НАТО ще бъде централен стълб в работата на коалицията по постигане на споразумение за прекратяване на войната в Украйна.