Путин задмина Брежнев, достига Сталин

От днес, 15 март, до неделя, 17 март, Русия гласува за президент. Руснаците се отправят към урните, а резултатът, може да се каже, е отдавна предрешен. Без изненада – очаква се Владимир Путин да бъде преизбран и да влезе в своя пети мандат начело на Руската федерация. 

Управлявал близо 20 години, Путин ще се „изправи“ срещу внимателно подбрани от Кремъл опоненти, които не представляват реална заплаха за неговата легитимност, коментира Си Ен Ен.

Тъй като повечето кандидати на опозицията са мъртви, в затвора, в изгнание, със забрана да се кандидатират или са просто символични фигури, победата на Путин, който на практика е държавен глава на Русия отпреди началото на века, е почти гарантирана.

На 7 октомври 2023 г. Владимир Путин навърши 71 години.

Той вече е бил президент по-дълго от всеки друг руски управник след съветския диктатор Йосиф Сталин, като надминава дори 18-годишния мандат на генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев. Сталин е начело на СССР 31 години.

Путин наследи на поста първия президент на Руската федерация - Борис Елцин, след оставката му в последния ден на 1999 г. Тогава Владимир Путин, който бе премиер, бе назначен за временно изпълняващ длъжността.

За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години.

През същата година Путин отново печели президентските избори. От май 2012 г. той е и председател на Държавния съвет на Руската федерация, както и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация

През 2018 г. Владимир Путин е преизбран за четвърти мандат. Преизбирането му на изборите сега ще удължи управлението му поне до 2030 г.

След конституционните промени през 2020 г. той получи правото да се кандидатира отново и евентуално да остане на власт до 2036 г., с което ще затвърди мястото си на най-дългогодишния лидер на Русия, достигайки рекорда на Йосиф Висарионович. 

През 2024 г. президентските избори се провеждат в началото на третата година от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. От трансграничните удари с безпилотни самолети до похода на бившия шеф на „Вагнер“ Евгений Пригожин до Москва и чисто човешкия фактор във войната – загубата на много животи, Кремъл не успя да изолира населението си от последиците от конфликта.

Изследването на общественото мнение е трудно в авторитарна държава като Русия, където мнозина се страхуват да критикуват Кремъл, а малкото независими социологически организации и мозъчни тръстове работят под строг контрол.

Според неправителствената организация „Левада“ рейтингът на одобрение на Путин надхвърля 80% – зашеметяваща цифра, почти непозната сред западните политици, и значително увеличение в сравнение с трите години преди пълномащабната инвазия в Украйна.

Според „Левада“ войната също е получила широка подкрепа, въпреки че последните ѝ проучвания показват, че мнозинството руснаци подкрепят мирните преговори. Според проучване, проведено от 21 до 28 февруари 2024 г. сред 1601 пълнолетни граждани от всички региони, три четвърти от руснаците донякъде подкрепят войната в Украйна, но повече от половината биха предпочели мирни преговори.

Преобладаващото мнозинство от руснаците, които подкрепят Путин, казват, че определено или в голяма степен подкрепят войната, докато по-малко от една трета от противниците на президента, около 1 на 10 руснаци, казват същото. По-малко от 40% от пълнолетните руснаци смятат, че е необходимо войната да продължи.

Президентските изборите идват и месец след смъртта на най-сероизния противник на Путин - Алексей Навални, в арктическа наказателна колония на 16 февруари. Макар че Навални, който беше осъден на повече от 30 години затвор, нямаше да може да се противопостави на Путин, смъртта му хвърли сянка върху изборите и лиши Русия от най-значимата опозиционна фигура.

Централната избирателна комисия (ЦИК) на Русия одобри само трима кандидати, които да се противопоставят на Путин.

Това са Леонид Слуцки от Либерално-демократическата партия (ЛДПР), Владислав Даванков от Нова народна партия и Николай Харитонов от Комунистическата партия. Смята се, че и тримата са „задоволително прокремълски настроени“ и никой от тях не се противопоставя на войната в Украйна.

Кандидатите на опозицията, както сами признават, едва ли ще отнемат много от гласовете на президента. Слуцки, кандидатът на ЛДПР, чиито разточителни разходи бяха разкрити в едно от разследванията на Алексей Навални и екипа му, заяви, че няма да призовава руснаците да гласуват срещу Путин. „Гласуването за Слуцки и ЛДПР абсолютно не е гласуване срещу Путин“, каза той.

Двама изтъкнати антивоенни кандидати не бяха допуснати до участие в изборите. Екатерина Дунцова беше отхвърлена от ЦИК заради предполагаеми грешки в документите ѝ за регистрация. Антивоенният претендент Борис Надеждин също не беше допуснат. Той представи 100 000 подписа, необходими за влизането в надпреварата срещу Путин, но през февруари ЦИК призна само 95 587 от тях за легитимни.

Управляващата партия „Единна Русия“ заяви пълна подкрепа за Путин, той се кандидатира като независим кандидат, поставяйки се над партийната политика.

Въпреки че резултатите от изборите, може да се каже, са предрешени, те остават важен инструмент за демонстриране на легитимността на Путин сред руското население.

През август миналата година говорителят на Кремъл - Дмитрий Песков, беше цитиран от „Ню Йорк Таймс“ да казва: „Нашите президентски избори всъщност не са демокрация, а скъпоструваща бюрокрация.“

Той заяви, че Владимир Путин ще бъде преизбран с повече от 90% от гласовете.

По-късно Песков се опита да изясни коментарите си, като заяви пред руската държавна медия ТАСС, че е имал предвид, че „нивото на консолидация около президента е абсолютно безпрецедентно“ и че ако Путин се кандидатира отново, „той ще бъде преизбран с огромно мнозинство“.

Руснаците ще гласуват от петък до неделя в 11-те часови пояса на страната - от далекоизточните региони близо до Аляска, до западния ексклав Калининград на балтийското крайбрежие, и в 88-те федерални субекта, включително части от окупираната Украйна, незаконно анексирани от Русия след началото на пълномащабната ѝ инвазия през февруари 2022 г.