"Aпартаментгейт" стопил разликата между ГЕРБ и БСП

"Апартаментгейт" е стопил драстично разликата в електоралните нагласи между ГЕРБ и БСП, разкри социологическо проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 22 и 26 март в разгара на сагата с имотите на властта. Оказва се, че след скандала преднината на управляващите спрямо подкрепата за червените е паднала в рамките на т.нар. статистическа грешка. 

При избори днес 33,9 на сто биха гласували за ГЕРБ, а вот за БСП биха дали 33,4%. ДПС пък увеличават подкрепата си и биха получили 10,6 на сто от избирателите. 

С 5,1 на сто "Демократична България" също е много близко до евродепутатско място. Резултатите за останалите партии са 4,1 на сто за ВМРО (която е с най-висок процент от трите формации в "Обединени патриоти", за които все още не е ясно в каква форма ще се явяват на изборите), 2,2 на сто за НФСБ, "Атака" - 2,1% и "Воля" - 1,9 на сто.

Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.

Анализът сочи, че сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1,5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори),  мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната й тежест при по-ниска избирателна активност.

Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.

Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот.

По отношение на апартаментната сага, реакциите на избирателите очаквано са много остри. Едва 10 на 100 са на мнение, че няма проблем. Според над две трети или 66,6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47,3%) също споделя това мнение.

В по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на  заявката за решителна борба срещу  корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12,8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11,3% от анкетираните. 7,4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от "други политически сили". 

Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57,3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори.

Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.

Социолозите отчитат и негативен ефект от "Апартаментгейт" върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие). Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев. Позитивен индекс имат още образователният министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на транспорта Росен Желязков.