"Исус Христос суперзвезда" в Пловдивската опера - има ли надежда след Апокалипсиса?

Топ
03:07 - 21 Ноември 2021
5603
"Исус Христос суперзвезда" в Пловдивската опера - има ли надежда след Апокалипсиса?

“Исус Христос суперзвезда“ озари Пловдивската опера в средата на ноември. Знаменателната рок опера по музиката на сър Андрю Лойд Уебър и по текста на Тим Райс, изстрадана от българските артисти, работещи над спектакъла, най-накрая дочака своята премиера в Пловдив. Силно въздействащата постановка на режисьора Веселка Кунчева се случи близо две години след първоначалната дата на премиерата, обявена за 13 март 2020 г. Но вместо вълнуваща среща със зрителите, на фаталния петък 13-ти България бе тотално затворена и навлезе в първия си локдаун, след който нито обществото, нито държавата вече са същите.

Провокативният спектакъл разтърси емоционално първите си зрители на 13, 16 и 17 ноември, чакали търпеливо заедно с артистите възкресението на “Исус Христос суперзвезда“. Безспорно новият български вариант на рок операта е истинско събитие в нашия културен живот заради огромното си въздействие, заради мащабността си, модерната режисура и визия и най-вече заради актуалността си.

Режисьорският замисъл на Веселка Кунчева е да пренесе историята за последните дни на Сина Божий Исус Христос и неговия сблъсък с един от най-верните му следовници - апостол Юда Искариотски в едно мрачно постапокалиптично бъдеще, в което човечеството се лута между вярата и безверието и пак търси своя нов Месия. Философската концепция на талантливата режисьорка, позната и с други интригуващи спектакли като "Мария от Буенос Айрес", "Аз, Сизиф", "Вграждане", "Дама Пика", "Нос", "Последното изкушение" и др., се ражда преди светът да бъде на ръба на своето изгаряне и да бъде нападнат от непозната до тогава болест, поразила и телата, и духа.

Постановката на Веселка Кунчева е един своеобразен мост между библейските времена и съвременното западно, постапокалиптично общество, с неговите страхове, надежди, грехове, които прави в търсене на нови и нови месии. Трагикомично е желанието на човечеството непрекъснато да дири спасителя си, а след като с лекота го въздигне, така и с лекота да го свали. Защото и в исторически план, и в съвременната политика виждаме колко малка е крачката от "Осанна!" до "Разпни го!" Колко малко е нужно на хората да покажат своята изменчива природа - и така, както въздигат портретите на своя месия, така след минута те вече може да ги горят.

Така че в този смисъл рок операта под режисурата на Веселка Кунчева е абсолютно пророческа и разкрива тенденциите в развитието на човешкото общество след Апокалипсиса, който обаче не трябва да се възприема като свършек на света, а по-скоро като откриване на Бог, на неговото правосъдие, гняв и любов. И всъщност Апокалипсисът, т.е. откровението, което насърчава хората в трудни времена, идва, за да им покаже не само, че колко са безпътни, а да им разкрие и пътя, и истината, и светлината. 

"Не мога да вложа ред в емоциите си, но мога да ви кажа, че това, което виждам в тази рок опера, не е просто болезнено въздействаща музика. В нея има пророчество, което ние като съвременно творци сме длъжни да видим. Този безкраен цикъл на вяра и отричане", споделя Веселка Кунчева. Рок операта "Исус Христос суперзвезда" на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър се ражда преди 50 години и именно тогава е представена за пръв път на сцена. И оттогава не слиза оттам, демонстрирайки отново и отново своята актуалност.

Консуматорско общество, което е издигнало сребърниците в култ, а богатството на всяка цена се възприема като ценност за сметка на морала. Общество, което се възхищава на алчността, не съзнавайки, че тя прояжда душата му. Общество, което е размило границите между истината и лъжата, справедливостта и несправедливостта, което е глухо за страданието и бедността, породена от жаждата на някои нови "месии" да управляват, манипулирайки успешно масите. Общество, в което хората се отчуждиха, общество, което загуби представа за истината и започна да живее в един фалшив свят на социалните мрежи, общество, за което много лесно една лъжа, пусната удобно в публичното пространство, може да се превърне в абсолютната истина.

"Исус Христос суперзвезда" е особено актуален, което като светът изживя и все още преживява ада от 2020 г. Затова и  постановката в Пловдивската опера има своята среща с публиката в точния час и в точния момент, макар че замисълът е от преди да настъпят драматичните времена.

Наред със силно въздействащата музика на Андрю Лойд Уебър тази версия на "Исус Христос суперзвезда" може да те докара до такива силни емоции, които първо те изстрелват в небето, а малко след това те удрят в земята. Но пък между "летенето" от земята до небето просто се възхищаваш и онемяваш от това, което виждаш на сцената - раздаваща се актьорска игра, страхотни гласове, пластични танцьори, безупречни солисти, даровити музиканти от оркестъра и хора на Държавна опера - Пловдив.

"Исус Христос суперзвезда" така те хваща за гърлото, че дори не можеш да ръкопляскаш. Понечваш няколко пъти да покажеш възторга си в сюблимните моменти на действието, но нещо вътрешно те спира - вероятно те спира затаеният дъх на публиката, която истински съпреживява особено силните моменти в спектакъла.

Мащабната сценография на Мариета Голомехова е в унисон с режисьорската концепция като пресъздава подземен град-гробище, олицетворяващ "бездомието" на света, в който живеем. Хората са се заторили в своята малка кутийка, наподобяваща гроб, и там се лутат между демоните си и спасителите си.

"Усещането ми за света, днес и сега е, че светът е изгубил дома си. Бежанци, емигранти, мигранти. Хиляди, милиарди лутащи се хора, без дом, без посока, с милиграми надежда в джобовете си. Искахме с режисьора Веселка Кунчева да създадем среда на постапоклиптична картина. Сценографията трябваше да асоциира подземен град, изоставено метро, счупени ескалатори, които се превръщат в Кръстния път към Голгота. Подземен град-гробище, в което сме заровили изгубените си души, с единствената цел да оцеляваме. За това визията в този спектакъл е провокирана от мисълта за "бездомието" на света, в който живеем", споделя художникът Мариета Голомехова.

Мостът между древността и съвремието в рок операта е предаден умело чрез раздърпаните дрехи на месията Исус и модерните костюми на военните, въоръжени с автомати, целящи да накарат Христос да се страхува и да се откаже от своята мисия да посее семената на доброто в човечеството.

Изпълненията на солистите са повече от вълнуващи. Николай Воденичаров-Никеца изгражда деликатния образ на Исус Христос. Много силно актьорско присъствие, придаващо целия трагизъм на образа, но същевременно и надеждата за спасение. Излъчващ доброта и в живота Никеца придава особена виталност на Исус, която кара зрителя да му симпатизира и да преоткрие доброто в себе си и никога да не го забравя и загърбва. Арията I Only Want to Say в Гетсиманската градина, изпълнена от Николай Воденичаров с особена сила и мъдрот, е един от онези трогващи моменти в рок операта, когато човек си задава въпроса защо страдат добрите и защо Бог разрешава болката и страданието на своите чеда.

Сцената с изкачването на Голготата е друг спиращ момент в рок операта. С целия трагизъм на библейския образ на Исус, родил се, за да спаси човечеството от безбройните му грехове, бавно, но достойно Христос премина през Via Dolorosa, носейки на плещите си Кръста, за да изкачи своята Голгота и да бъде разпнат. И в този момент, в който кървавият кръст на гърба на Николай Воденичаров в продължение на минути стои пред погледа на зрителите, те получават онзи необходим духовен шамар, така необходим, за да не губим духовността си.

Забележителното превъплъщение на Владимир Михайлов като достойния противник на Исус – Юда, провокира зрителя да преоткрие образа на Юда. Защо всъщност най-верният последовател на Христос го „предава“ и предава ли го в крайна сметка? Владимир Михайлов е много, много силен в пресъздаването на образа на Юда не толкова като предателя, а като съмняващия се апостол. Разсъждавайки от съвременна гледна точка може да се кажи, че целувката на Юда не точно предателство, а по-скоро е предупреждение към човечеството и към идните поколения да не вярват безрезервно на т.нар. пророци.

Защото Исус е месията и добрият пророк, но ако тълпата приема всичко като чиста монета и не се съмнява в думите и проповедите, тя ще позволи да се родят лъжепророци или просто политически диктатори. В сложния дуел помежду си и Владимир Михайлов, и Никеца демонстрират върхова физическа форма наред с безграничния им актьорски и вокален талант.

Владимир Михайлов е провокативен, убедителен, решителен и смел, не само когато героят му твърди, че Исус е обикновен човек, а и дори когато Юда се покайва, търси опрощение и сам решава да надене примката, изкупвайки греха на "предателството", за което обаче е предопределен. Защото може би именно Юда придава смисъл на саможертвата на Исус.

Харизматичният певец и китарист владее до съвършенство погледа си, тялото си и тембъра на гласа си, така че в силен синхрон между трите да предаде еднакво убедително различните душевни състояния на Юда. И мрачните съмнения дали Исус е спасител или обикновен човек, дали Христос знае кой и защо го предава и накрая апостолът да достигне до разкаянието и саможертвата. И все пак може би Христос не съди своя любим ученик, давайки му възможност да облече бялата риза - символ на непорочността.

Много въздействаща е една от финалните сцени при изпълнението от всички на "Jesus Christ Superstar", когато водени от Владимир Михайлов, всички изиграват един блестящ танц на надеждата, че Исус наистина е суперстар. Защото както Исус, така и Юда живеят във всеки един от нас.

Впечатляващ е и Цвети Пеняшки като един много различен от познатия ни от филми и постановки Пилат Понтийски. Тук Пилат е достатъчно "луд", за да ни покаже цялото безумие на един колебаещ се властелин, който е в плен едновременно на чувството за справедливост и чувството, че трябва да се съобрази с волята на мнозинството.

Юлия Йорданова-Керана като Мария Магдалена - едновременно с деликатното си, но силно присъствие тя е онзи образ, който внася нежност и любов във време на раздори, падения и омраза.

Справедливо е да отдадем и дължимото и на всички останали солисти, които със своя професионализъм и отдаденост на каузата на "Исус Христос суперзвезда" допринасят за нейния смисъл и силно въздействие.

Каяфа и Анна във фантастичното изпълнение на Владимир Ников и фронтмена на рок група "Ренегат" са невероятно талантливо дуо. Двамата артисти са ефектни както визуално, така и вокално.

Марк Фаулър е Симон, който също гласово и физически се раздава на сцената. И Август Методиев е забележителен в ролята на Петър. Оперният бас Евгений Арабаджиев със своята пленяваща артистичност изобразява гротескния образ на юдейския цар Ирод, превърнал се исторически в символ на чудовищна мнителност и жестокост, зад чиято маска обаче се крие човек с многобройни страхове.

Със сигурност за случването на музикалното и танцувално чудо "Исус Христос суперзвезда" в Пловдивската опера огромна е и заслугата на изключителния хореограф Явор Кунчев. Самият той е шампион, треньор и съдия по акробатичен рокендрол и дава нов живот на суинга, като създава Lindy Hop Bulgaria – първото училище у нас по суинг танци. Неговите уроци към колегите му безспорно са допринесли за уникалния ритъм, пластичност, размах и едновременно лекота в движенията на артистите, участващи в мюзикъла.

Страхотни са и всички музиканти от оркестъра на Пловдивската опера под диригентството на безупречния маестро и възпитаник на Бостънския университет и на други престижни арт университети в САЩ Константин Добройков. За него "Исус Христос суперзвезда" също е сбъдната мечта. Даровитият маестро е споделял, че е обсебен от рок операта на Андрю Лойд Уебър още от дете. Преди 5 години Константин Добройков подготви концертно изпълнение на любимото си заглавие в Античния театър, а сега за втори път с размах и талант се завръща към творбата.

Прекрасните артисти, които "горят" в този спектакъл, чакаха премиерата си почти две години заради сложната обстановка и само те си знаят през какво са минали, за да стигнат до този успешен проект. Много работа, хъс, ентусиазъм, вяра, екипност и талант. Спектакълът заслужава да има турнета и в България, и в чужбина. Сър Андрю Лойд Уебър има повод да се гордее с този покоряващ нов български прочит на неговата гениална рок опера.

Висшите сили сякаш спряха раждането на това представление, за да ни научат на търпение, за да ни обърнат към себе си и към другия, за да ни накарат да се преборим със собствените ни страхове и заобикалящия хаос, за да ни накарат да открием забравени ценности, за да изпитат морала и вярата ни.

Има ли все пак надежда за постапокалиптичното общество? Има, ако хората осъзнаят, че не са просто оцеляващи, а Човеци. И се върнат към Вярата и Духа. Защото както е казано в Библията "Който сее в нивата на грешната си природа, ще пожъне от нея разруха, а който сее в нивата на Духа, ще пожъне вечен живот".

Артистите от "Исус Христос суперзвезда" показаха тази сила на духа, която владеят и разкриха, че са обединени още по-силно от вярата, че изкуството, което създават ни е по-нужно от всякога.


Представяме ви още впечатляващи снимки от "Исус Христос суперзвезда" в Държавна опера - Пловдив, за да усетите и визуално енергията на спектакъла. Разбира се, тя може да бъде усетена истински само на живо. Следващите дати, в които се очаква "Исус Христос суперзвезда" отново да "взриви" Пловдивската опера, са през януари 2022 г. Кадрите от спектакъла са дело на талантливия фотограф Александър Богдан Томпсън:


Ето и кадри на Lupa.bg от премиерните постановки, когато публиката дълго аплодира великолепните творци: