"Политико": Как бургаският "Нефтохим" заобикаля петролното ембарго?

Бургаската рафинерия "Нефтохим", чийто основен собственик е руската "Лукойл", заобикаля забраната на Европейския съюз за търговия в страни членки с продукти, произведени от руски петрол, и, възползвайки се от полученото изключение от забраната за внос на руски суров петрол и нефтопродукти, е натрупала солидни печалби, пише "Политико".

Това става като произвежда горива и масла от евтината руска суровина, изнася ги уж за страни извън Европейския съюз, а след това претоварва нефтопродуктите от кораб на кораб в открито море или на международни пристанища, за да се заметат следите през новорегистрирани кораби или плаващи под различни флагове, след което горивата влизат в Европейската общност и стигат дори до САЩ.

Така българското предприятие става част от схема за финансиране на войната на Русия в Украйна, сочи съвместен анализ на данни, изготвен от "Глобъл Уитнес", българския Център за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, цитиран от "Политико". Неговите изводи бяха публикувани в четвъртък. Той предлага и решения на проблема, сред които са отнемане на изключението за България да внася руски суров петрол и засилване на контрола върху корабоплаването чрез забрана на танкерите да изключват сигналите за радарно проследяване, освен при изрични ситуации.

Според доклада предоставените от ЕС изключения на България и централноевропейските нации без излаз на море като Унгария, Словакия и Чехия да внасят руски петрол до края на 2024 г. позволяват задкулисното навлизане на руски петрол в по-широкия европейски пазар.

"Текущата граница на цените на петрола, определена на 60 долара за барел, е нарушена. Руската смес "Уралс" сега се търгува на около 75 долара за барел. Руският износ продължава да расте, достигайки рекорд от 3,72 милиона барела на ден в началото на октомври. Приблизително 20-25% от европейския внос на суров петрол и рафинирани продукти все още е с руски произход, често непряко през трети страни като Турция, ОАЕ, Мароко, Египет и Индия", отбелязват авторите на анализа.

Според тях България е типичен пример за неефективността на настоящите санкции, които всъщност осигуряват около 3 млрд. долара печалба за "Лукойл" от началото на руската инвазия, формирана от отстъпката от около 20 долара за барел от сорта "Уралс". Според оценките на анализаторите бизнес операциите на "Лукойл" в България осигуряват около 4% от общите приходи в руския петролен бюджет през 2023 г.

Милиард евро от Бургас за Кремъл

Само през първите девет месеца на 2023 г. бургаската рафинерия е преработила 4.5 млн. т руски суров петрол (95% от използвания в предприятието). Това е осигурило в хазната на Кремъл близо 1 млрд. евро като преки данъци – сума достатъчна за управлението на наемническата група "Вагнер" за година.

Реално дадената от ЕК на България дерогация за ембаргото върху руския петрол е превърнала страната ни в четвъртия по големина вносител на "Уралс" след Индия, Китай и Турция. Изключението бе получено при изричното условие, че руските петролни доставки трябва да задоволяват вътрешния пазар. Рафинерията обаче не само е увеличила влиянието си на българския пазар и вече държи 90 процента от него, но и ударно изнася нефтопродукти, включително за Турция, Египет и Обединените арабски емирства (за възможно трансгранично прехвърляне към ЕС).

Потенциално избягване на санкции

Анализът показва, че износът на "Лукойл" е за 930 млн. евро през 2023 г. и Русия използва ЕС като врата за запазване на своя дял от световния петролен пазар. Въпреки че прекият износ за страните от ЕС е намалял през 2023 г., "Лукойл" е използвал пристанища на ЕС и ключови центрове в международни води (като Каламата, Малта и Сеута) за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ към страни извън ЕС. Между март и юли 2023 г. 239 000 т рафинирани продукти са напуснали български пристанища за пътувания, чиято крайна дестинация може да бъде скрита чрез поредица от прехвърляния от кораб на кораб, се посочва в доклада на трите организации.

Те са анализирали данни от проследяване на кораби с товари от "Нефтохим", според които вероятно рафинерията е нарушила забраната за продажба на петролни продукти в други страни членки на ЕС.

Даден е пример как на 8 август корабът Seaexpress, управляван от гръцката компания Thenamaris Ship Management, пристига на пристанище Бургас, където товари 40 000 т мазут от рафинерията. Данните от проследяването разкриват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване през Средиземно море, като в крайна сметка е разтоварил в холандското пристанище Ротердам. Прави впечатление, че преди Seaexpress да вземе товара си, бургаската рафинерия не е получавала неруски суров петрол за период от 21 дни. Вместо това са пристигнали четири пратки руски суров петрол за общо над 340 000 тона. Следователно е много вероятно горивото, натоварено на Seaexpress, да съдържа значителен компонент, получен от руски суров петрол, смятат анализаторите.