"Послания“-та на Златю Бояджиев осветяват Двореца

Голяма изложба „Послания“ по случай 120-годишнината от рождението на големия художник Златю Бояджиев се открива в Националната галерия в четвъртък, 14 септември, от 18.00 ч. в Двореца на пл. „Княз Александър I” 1.

Селектираните произведения проследяват основните стилови и тематични посоки в творчеството на автора до 1951 г., когато е поразен от тежък инсулт и получава парализа на дясната половина на тялото, както и промените в живописния му изказ след тази дата, когато отново започва да рисува, но вече с лявата ръка, споделят от галерията.

"Кукери", 1974

В 12 зали на два етажа в Двореца са представени живописни платна, както и подготвителните ескизи към три от емблематичните сред тях – „Сватба в Брезово“ (1939), „Брезовски овчари“ (1941) и „На нивата/След оран“ (1942), документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ.

Включени са произведения от фондовете на Националната галерия, СГХГ, галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово, Казанлък, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Стара Загора и Ямбол, от наследниците на Златю Бояджиев, от частни колекции и др. В една от залите ще бъде прожектиран документалният филм „101 портрета“ (2006) на БНТ – Пловдив.

Картината на Златю Бояджиев "Брезовски овчари", рисувана през 1941 г.

Ако трябва да характеризираме с една дума забележителното с широкия си диапазон от теми, сюжети и пластически търсения изкуство на Златю Бояджиев, най-подходящата е „Послания“, отбелязват организаторите на изложбата.

"Трудно бихме могли да намерим картина, която да не излъчва съкровените внушения, извиращи от богатата душевност и житейска съдба на художника.

Това е творчество на посланията за родолюбие и синовна привързаност, за морал, чест и дълг, за вечното и непреходното, за волята на духа, за силата на характера и стремежа към уникалност", посочват кураторите на експозицията Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева.

"Циганките", 1965

В творчеството на Златю Бояджиев се съдържа обобщение на философския смисъл на живота, на връзката на човека с природата, на отношенията между хората – без клишета, повърхностна наративност и назидателност. Понякога – със своеобразна произволност на интерпретацията, която обаче не е артистична поза, а естествената му лична душевна нагласа.

Той е изключително талантлив и витален живописец, който в картините си дори „преобръща“ обичайната логика на времето, на пространството, на битието и на човешката природа, категорични са изкуствоведите.

"Керван с камила", 1968

Пространственият дизайн на изложбата е на Кирил Асс и Надя Корбут, графичният дизайн – на „Идея дизайн студио“. За посетителите за първи път се предлага индивидуален аудиогид за 19 от експонираните картини с текстове на изкуствоведи от Националната галерия. Иновативният двуезичен продукт е разработен от „Наше наследство“. 

Двуезичният каталог към изложбата ще бъде представен в навечерието на рождения ден на Златю Бояджиев – 22 октомври. В програмата на изложбата ще бъдат включени и турове с кураторите, както и презентация на главния  реставратор на галерията Милена Донкова, която ще разкаже за технологията на художника.

"Семеен портрет", 1967 (синът Георги, Златю Бояджиев, съпругата Цветана, дъщерята Рада)

Експозицията може да бъде разгледана в Двореца до 7 януари 2024 г. Събитието е под патронажа на президента Румен Радев и се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Актьорът Константин Кисимов в ролята на Аркашка от пиесата „Лес“ на Александър Островски, 1965

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец, като тримата са част от легендарната група „Бараците“.

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка.

Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Голяма част от платната му са подредени в къщата-музей в Пловдив. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

На снимката горе: Картината "Приказка", 1965 г.