"Тренд": Българите не вярват на медиите

Българите като цяло нямат доверие в медиите. От новини най-слабо се интересуват и съответно най-слабо са информирани групата от хора на възраст между 18 и 29 г. и над 70 г. Като цяло обаче българите имат ниско доверие в медиите.

Това обяви Димитър Ганев от Изследователски център „Тренд“, позовавайки се на данни от проведено национално представително проучване, в рамките на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ за обществените нагласи на българите към медиите в страната. 

Политологът представи резултатите в онлайн събитие, в което взеха участие народният представител от ГЕРБ, член на Комисията по културата и медиите Тома Биков, София Владимирова от Съвета за електронни медии, Стоян Михалев, член на Националното ръководство на ДСБ и председателят на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева.

В началото Димитър Ганев припомни къде се намира България в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници“ за 2020 г., където държавата ни се нарежда на 111 място сред общо 180.

„Попитахме дали това място е заслужено – 56% посочват, че мястото е заслужено. Само 18% казват, че това е по-скоро незаслужено или напълно незаслужено“, посочи той.

От данните става ясно, че 29% имат по-ниско доверие отпреди, 48% не са променили позицията си, 15% не могат да преценят, а едва 8% са повишили доверието си в тях.

С най-високо доверие се ползват частните телевизии – 54%, следвани от БНТ с 38%, социалните и новинарските интернет портали с по 31%, БНР със 17%, частните радиостанции с 14%, списанията и вестниците с 10%, а 19% от запитаните не могат да преценят. Ганев уточнява, че БНТ се нарежда веднага след частните телевизии, тъй като анкетираните са можели да избират повече от един показател.

„Това, което прави впечатление е, че доверие в социалните медии имат по-скоро младите хора, защото те използват тези източници. Над 60 и 70 годишните имат по-високо доверие, от средното, в обществената телевизия“, заявява той.

Данните показват още, че 65% се чувстват добре информирани, от тях 14% заявяват, че са отлично информирани, а най-слабо са информирани младите.

„Средните поколения са най-информирани“,

уточнява Ганев и добавя, че по време на проучването 61% от анкетираните посочват, че се информират от частни телевизии, 46% от БНТ, 37% от социални мрежи, 31% новинарски интернет портали, 18% БНР, 13% частни радиа, 11% от списания и вестници, а 7% не се информират, докато 6% не могат да преценят.