"Всеки сам си преценя" е в сферата на вица, но не е весело

Здраве
12:08 - 25 Януари 2022
2138
"Всеки сам си преценя" е в сферата на вица, но не е весело

Макар и всекидневно да броим много новозаразени с коронавирус, интересът към ваксините у нас остава слаб. Прословутият израз: "Всеки сам си преценя" дори вече да е преминал в сферата на вица, не е нещо весело, тъй като положението е много сериозно, обяви д-р Велислава Донкина - клиничен психолог в Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания

"Имаме проблем в комуникирането на съветите, на приканването към ваксинирането. На хората не са им ясни много неща около механизма на самите ваксини. Всеобщо  известен факт е, не само в психологията, че когато много интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкова по голяма е съпротивата", обясни д-р Донкина.

Според нея така хората стават подозрителни.

"Това се разиграва още повече на фона на българската идентичност. Българинът е една принципно недоверчива душа, която има в историята си негативен опит, който го кара да не вярва. Преживял е много ситуации, в които се казва едно, а се случва друго. Ако се изтеглим назад, за да видим по-глобалната картина, ще видим, че основният проблем е с РНК-ваксините, с новите технологии и големият страх около тях - как действат, какво се случва точно", добави тя.

"От моя опит, обаче като клиничен психолог в болниците СБАЛХЗ и "Надежда" знам, че тази технология е развивана интензивно още преди 10-15 години за използване в онкологията. Това всъщност е една много умна технология, защото това е един опит следващите ваксини да обучават организма да може да разпознава вируса и да се съпротивлява, без да се заразява", каза още Донкина.

По думите й тук се появява един друг проблем. Това, че ние живеем във време, в което науката много напредна и ние чак сега се сетихме да се страхуваме от това. Може би защото сега се чувстваме лично застрашени или засегнати...А иначе ние имаме способност да забравяме, че сме смъртни и ако някой е онкоболен или се нуждае от трансплантация, си казвахме - на нас това няма да ни се случи..., поясни още д-р Донкина.

И въпросът вече е къде е поставен човекът в науката и медицината и как лично сме засегнати от това, обобщи клиничният психолог.

Според д-р Владимир Сотиров -  клиничен психиатър, практикуващ в Център "Адаптация" - София, за да реагираме с толкова мощна съпротива, има комплексен отговор. "В посттоталитарните страни процентът на ваксинирани е най-нисък. Защото нашите гени са „най-ценни”. Това е част от примитивните фантазии, през които си придаваме някаква значимост, защото истината е, че в същността си ние се преживяваме като много незначителни. Безценни - но всъщност без стойност...", коментира д-р Сотиров.

По думите му, затова и фантазираме такава ценност - през гените на прабългарите. "Ценност на генно ниво - ние сме призвани да ги опазим и да спасим света като българи - това е вярване, което няма никаква стойност – ние сме безценни, буквално. И тук борбата ни с македонците - кои са по-ценни. За ценност се борят онези, които се чувстват безценни (отново разбирано съвсем буквално).