Радев пак мрънка като обезчестена перачка

Има само една причина Румен Радев да е наговорил ограничен брой глупости за две и кусур години мандат и тя е, че артикулира бавно като зрелостник от помощното училище, който отговаря на въпрос за залежите от каолин в село Лиляче. Държавният глава с фуражка навръх 6 май, уж в деня, когато честваме храбростта на българската армия, пак го игра някаква протяжна лелка-оплаквачка, която може да ти сговни всеки празник, па ако ще вкъщи да те чакат осем печени агнета и три любовници.

Каква армия, каква гордост, какви паради. Само чуйте тази фундаментална реч. При това от човек, който носи генералски пагони. Вместо честване на вековна традиция и на българските национални идеали и боен дух, получихме нелепо подсмърчане в димитровградски речитатив, каквото не си позволяват дори даскалици в предпенсионна възраст, когато мрънкат за 30 лева увеличение на заплатите.

Военните били бедни, военните били онеправдани, нямали прах за пране за партенките и смазка за пушките , политиците ги игнорирали, хората не ги оценявали. Всъщност, подобно излияние трябваше да се очаква. Ако си спомним новогодишната реч на Румен Радев, когато усмихнати хора с чаши шампанско в ръка бяха принудени да изслушат някакъв отвратителен траурен епитаф. Тогава мрачната Ванга от „Дондуков“ 2 стъписа всички, достатъчно трезвени да се заслушат в безумиците й, със заупокойна меса за българския народ, смазан, унизен, окраден, изчезващ, прояден от метастази и каквато още гадост се сетите.

На Гергьовден беше същото, само че с малко специализация – президентът не предсказа бавна и мъчителна смърт за всички нашенци, а само за онези в униформи. Останалите явно ще трябва да чакаме друг „празничен“ повод, за да се убедят в кошмарното си настояще и още по-зловещо бъдеще.

Чудя се, Румен Радев по този ли начин кара и изтребител? Сигурно все керосинът му се струва разреден, задкрилките са му криви, а вторият пилот има таен план да го отрови в офицерския стол, за да му открадне безценната Деса. А на нея как ли й се оправдава? Сигурно все пижамата му стяга, тапетите му действат антиеротично и има киселини от нескопосаните й манджи.

Разбирам, че Румен Радев е затънал в това оплаквачество не по собствена воля, а по команда да го играе някакъв опозиционен лидер, глас на бедните и онеправданите, човек от народа. Мерси, такъв селянин вече имахме начело на държавата, при това за доста дълго. Моля го коленопреклонно, поне по национални празници да остави настрана опорките на Корнелка и да се държи като държавен глава, а не като обезчестена перачка. Или ирландска пастирка. Че и такова нещо имахме, при това съвсем наскоро.