Разследване на Lupa.bg: Лудите изпълзяха, а регистър на психично болните няма

Срещу вас на столична улица върви мъж на средна възраст, облечен скромно, който ръкомахайки говори на висок глас. Когато се разминавате виждате, че човекът не говори по мобилния телефон със хендсфри, а всъщност общува сам със себе си. Обикновено си мислите нещо от рода: „Този е ку-ку” или пък „хахо” или ако сте по-мили го съжалявате с израз като „Горкият”. Или пък изобщо нищо не си мислите и го подминавате безизразно. Той просто върви кротко по улицата и си приказва. Засега поне не прави никому нищо.

Малко по-късно се качвате в градския транспорт и ставате свидетел на следната шокираща случка. В превозното средство се качва мъж на видима възраст около 40-те, който гледа с доста налудничав поглед. Облечен е с яке, закопчано догоре и изтъркан панталон. Нахлупил е бейзболна шапка. С влизането си започва да пее стари градски песни, да пляска с ръце, да танцува, да скача. Отвреме навреме спира да пее и започва да бръщолеви несвързани неща. Изведнъж, както се носи от единия до другия край на автобуса, започва да налага пътниците с юмруци и ритници, да ги плюе и псува.

Хората се отбраняват, по-едрите му отговарят подобаващо, жените започват да пищят. Пътуващите искат шофьорът да спре, за да изхвърлят нарушителя, но водачът отказва, защото нямал право да спира на натоварен софийски булевард. В крайна сметка автобусът спира на поредната спирка и лудият е изгонен от превозното средство. Някой предлага да се извика полиция, но докато пътниците се решат на подобна стъпка автобусът потегля и всичко свършва. Засега…

Късно през нощта у вас се звъни и някой неистово започва да удря по вратата, крещейки: „Ей, мършо, ще те убия!” Не смеете да гъкнете или пък камо ли да отворите входната врата. След известно време съседът ви си заминава, продължавайки да крещи, а когато отворите вратата виждате белези от нож.

Познати ли са ви подобни случки? Вероятно доста от вас ще кажат „да”. През последните седмици, когато пролетта напомни за себе си с пълна сила, по улиците се наблюдават все повече хора с психични отклонения. Гледат с безумен поглед, жестикулират и ако случайно се заслушате в монолога им ще уловите, че най-често псуват гадните политици, които крадат държавата и коментират футбола. Открай време това са любимите теми на българина, нормално е и хората с психични отклонения да се вълнуват от тези неща по свой си начин, казнат с усмивка лекари.

Защо обаче точно през пролетта, когато природата се събужда за нов живот и човеците би трябвало да се чувстват щастливи. Психолози и психиатри твърдят, че пролетта е сезонът на най-сериозните депресии. През април и май е пикът на самоубийства­та на нашите 111 000 квадратни километра. Във времето, когато дърветата цъфтят и градините се раззеленяват се изостря чувствителността на хората заради изтощението на организма.

След студената и неблагоприятна зи­ма организмът е с понижени сили и приспособителни възможности. Тази негова уязвимост се проявява и в емоционалната сфера като свое­образна психична депресия. И ако в такъв момент се до­бави някакво не­щастие или трагич­но събитие, въз­можно е да се от­ключи и разгърне тежко депресивно състояние, което да завърши дори и със самоубийство.

Според психиатъра д-р Веселин Герев именно през пролетта се обострят неврозите, съпроводени  с агресия. Той обяснява пролетното напрежение с природно-биологични фактори. Денят нараства и се увеличава слънчевата активност. Магнитните и радиационни въздействия повишават чувствителността на нервната система. Основна причина за нарастване броя на психичните заболявания обаче си остава постоянният стрес.

Страхът от бъдещето, тежкото икономическо положение, агресията са изпитание за психиката на всеки, твърди специалистът в своя блог. Тревогата, откритият или прикрит гняв влияят на настроението, чието нарушение може да доведе до проява на агресия и депресия. Тя може да бъде насочена както към самите нас, така и към заобикалящите ни.

„Невротичният срив по принцип е възможен при всеки човек, но неговият характер и форма се определят от редица фактори. Застрашени са хората с повишена емоционалност, както и тези, които вече са в стрес. Важен стартов симптом на състоянието е безсънието. Ако не спите повече от седмица добре - потърсете помощ”, съветва д-р Герев.

У нас няма регистър на психично болните в България. Затова и няма статистика колко точно са лудите, които крачат по улиците на само на София, но и из останалите градове. Според психиатри обаче един на всеки петима българи има някакви психични отклонения, което е доста стряскаща статистика. Неофициално се твърди, че над 20% от гражданите са имали някакъв вид психично разстройство в определен период от живота си – паник атака, следродилна депресия, депресивни моменти, както и по-тежки психични отклонения.

Проблемът у нас е, че няма адекватна грижа за пациентите извън психиатриите. Така пациентите с шизофрения, биполярни разстройства и деменции не са обгрижвани от терапевти и психолози. Шизофрениците са оставени или сами на себе си, или на семействата си, които много често обаче нямат възможност да се грижат за тях и непрекъснато да ги следят. Хората, които са „изтрещели”, всъщност са напълно свободни да правят каквото си искат, да се движат свободно по улиците и ако не си пият лекарствата, поведението му е непредвидимо.

Националният консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница проф. Вихра Миланова отдавна настоява да бъде създаден регистър на психично болните, но данните в него да не са общодостъпни, а да служат само на медиците и експертите. Тя обяснява, че проблемът с психично болните, които правят впечатление по улиците, не е липсата на медицински грижи. Една голяма част от тях получават медицинската грижа, но след излизането от болницата нямат адекватно обслужване. Според проф. Миланова няма служби и няма подготвени екипи, които да продължат да проследяват състоянието им. Тя уточнява, че голяма част от психично болните се нуждаят предимно от социална помощ и психологическа работа.

До 1991 г. всички психично болни задължително се диспансеризираха и това беше обвързано с отпускането на безплатни медикаменти за тях. След 2000 г., когато влезе в сила Законът за здравното осигуряване и изписването на медикаменти се обвързва със здравноосигурителния статус, информационната система трябваше да се замени с по-съвременна. Но това не стана. И сега никой няма представа психиатричните пациенти кой ги лекува, кога и как. Всички лечебни заведения си имат регистри, но те не са свързани помежду си.

В закона за здравето, приет преди десетина години, има разписано изискване за създаването на Национален служебен регистър на лица с психични разстройства, но досега не е приета нужната за това наредба. Миналата година министерство написа проект за такава наредба и я предложи за обществено обсъждане.

Здравното ведомство предложи регистърът да се подготви и управлява от Националния център по обществено здраве, като в него да фигурират всички, преминали на лечение през лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично здраве, психиатрични клиники или отделения на лечебни заведения за болнична помощ или в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ. До регистъра ще имат служебен достъп определен кръг лица, които ще бъдат определени с наредба от здравния министър.

Засега обаче няма единно мнение по проекто наредбата и тя все още не е приета, тъй като има съпротива срещу създаването на подобен електронен  регистър заради опасения, че всички, които по някаква причина са имали нужда от психиатрична помощ, ще минат под общ знаменател и съответно ще влязат в регистъра. Така в един момент може да се окаже, че в намалялата под 7 милиона България, над 1,5 милиона от пълнолетното население има някакви психични проблеми.

Според проф. Вихра Миланова и д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”, е твърде възможно създаването на подобен регистър да доведе до отлив на хората от посещения при психиатър. Д-р Гълъбова обяснява, че така например в психиатричните стационари постъпват не само хора с тежки психични разстройства, а и такива с по-леки като например тревожност. Според нея, ако не се прецизират текстовете, има риск и хората без опасно поведение да попаднат в регистъра.