Ректорът на Духовната академия в Киев: Имам български корени!

Белгородският епископ Силвестър (Александър Николаев Стойчев) e викарий на Киевската епархия. Той е роден през 1980 г. в Одеса. Завършил е Одеската духовна семинария и Московската духовна академия. На 2 април 2009 г. ректорът на Киевската духовна академия Борисполският архиепископ Антоний е подстриган в монашество с името Силвестър в чест на свети Силвестър, Римски епископ. На 26 април 2010 г. защитава кандидатска дисертация "Религиозно-философските възгледи на Н.М.Тареев". С решение на Синода на Украинската Православна Църква от 21 декември 2017 г. е избран за Белгородски епископ, викарий на Киевската митрополия и е назначен за ректор на Киевската духовна академия и семинария. На 24 декември, след Божествената литургия в Трапезния храм на Киево-печорската лавра той е хиротонисан. Богослужението е било възглавено от Блажения Киевски и на цяла Украйна митрополит Онуфрий. Белгородският епископ пристигна в България. Той посети Подворието на Патриарха на Москва и на цяла Русия в София и се поклони на светините в него. Владиката отслужи молебен при мощите на свети Серафим, епископ Богучарски и Софийски чудотворец. Епископ Силвестър отговори на въпросите на репортер на Българската телеграфна агенция.

- Ваше Преосвещенство, ако позволите един личен въпрос: имате ли български корени? Разкажете, моля, как във Вашето семейство се е съхранила българската национална традиция, поддържали ли сте връзка с историческата Родина?

- Да, аз имам български корени. Семейството на моя баща е родом от Бесарабия - край, в който традиционно живее по-голямата част от българската диаспора. Въобще, българите в Украйна са твърде много, те съхраняват българската традиция и култура. Българската държава чрез своите официални представителства поддържат активно българската култура.

В съветско време много хора, произлизащи от български семейства, са напускали селата и са се преселвали в големите градове, но не са възпитавали своите чеда в познаване на българския език и култура. Моето семейство също е от тези преселници. Баща ми в бита не използваше българския език, но аз знаех, че имам български корени. За това се говореше в семейството ни, но не учехме езика. Затова, и за мое голямо съжаление, аз не говоря български език.

Моето възвръщане към българските корени започна, когато станах преподавател в Киевската духовна академия. Започнах да общувам повече с местната българска диаспора и с тези българи, които работеха в Украйна. За мен това е много важна стъпка. Така се случи моето връщане към българските корени.

- Как бихте охарактеризирали положението на Православната Църква в Украйна, след като Патриарх Вартоломей призна разколниците и опитите му да легитимира разкола?

- Веднага искам да отбележа, че няма никакви съществени и осезателни изменения в статута на Украинската Православна Църква. Както и преди, тя остава единствената канонична Църква в Украйна, която е и призната в целия Православен свят. Мисля, че трябва да кажа нещо и за действията на предишната власт по отношение на религиозните въпроси: по същество, беше оказан натиск.

Приемането на законите от предишната власт бяха насочени към ограничаване на правата на Украинската Православна Църква, оглавявана от Блажения Митрополит Онуфрий. Това беше опит да ни върнат назад, в онази епоха, когато държавата се е намесвала грубо в църковните дела. Ние сега се надяваме, че по съдебен ред тези закони ще бъдат отменени, защото те нарушават не само правата на Църквата, но и основополагащите демократични принципи. След идването на новата власт църквата не изпитва административен натиск на практика.

Президентът Владимир Зеленски декларира ненамеса в религиозната сфера. Това напълно съвпада с Конституцията на Украйна. След смяната на властта, по милостта Божия, градусът на накаляване на междурелигиозния конфликт спадна. Не може обаче да не отбележим, че създаването на Православната църква в Украйна (ПЦУ) разединява Православния свят. Сега отношенията между Поместните Православни Църкви са в дълбока криза. Причина за това станаха действията на Константинополската Патриаршия в отношенията на Православието в Украйна.

Основният проблем е в това, че Константинополската Патриаршия е приела решение за даряване на автокефалии. Първо, без каквито и да било консултации с нашата, канонична Украинска Православна Църква. Второ, автокефалната Църква в Украйна беше създадена на основата на структури, които отначало се намираха в разкол. Епископи и свещеници, които имаха запрещение за служение, бяха лишени от санове и дори отлъчени от Църквата, сега са приети в общение с Константинополската патриаршия без покаяние и без извършване над тях на законни ръкоположения. Това предизвика огромно смущение сред православните вярващи на нашата Църква. Проблемът на украинския разкол вече не е просто вътрешен проблем на Украйна, но вече е проблем на цялото световно Православие.

- Разкажете, моля, за духовното образование в Украйна: за учебните заведения, за броя на абитуриентите, курсистите и т.н.

- Духовното образование в Украйна има много отдавнашни традиции. Например, Киевската духовна академия, на която съм ректор, е едно от най-старите духовни учебни заведения в Източна Европа. Не много отдавна, през 2015 година, нашето академично семейство отбеляза 400-годишнина от основаването на духовното учебно заведение. Тази година ние отбелязваме 200-годишния юбилей от създаването на Академията и 30-годишнина от възраждането на нашето учебно заведение след тежкия атеистичен съветски период.

В Украинската Православна Църква сега има 17 духовни учебни заведения. Това са семинарии, училища и богословски факултети. В тях се обучават повече от 1500 студенти.

По милостта Божия, дори да не гледаме на сложното време за нашата Църква, в училищата, семинариите и Киевската духовна академия всяка година постъпват голямо количество млади хора, които искат да посветят живота си на Бога и на Църквата. Например, тази година от резултатите на приемните изпити става ясно, че са зачислени 34 абитуриенти за редовно обучение в Киевската духовна академия (магистратура) и са постъпили 57 абитуриенти в Киевската духовна семинария. Освен това, за задочно обучение в Киевската духовна академия (магистратура ) са зачислени 59 абитуриенти, а в семинарията - 57.

- Как ръководството на Киевската духовна академия се грижи за съхраняването на паството и църковното единство в условията на разкол? Как това се отразява в учебните програми?

- В нашите учебни програми по история на Православието в Русия винаги се е отделяло и се отделя особено внимание на историята на църковните разколи и тяхното преодоляване. Ние се стараем да възпитаваме пастири на Църквата, които да имат ясно разбиране за църковното вероучение и каноничното устройство на Църквата. Това е много важно. Пастирът е длъжен да умее да даде ясна канонична оценка на действията на противниците на нашата Църква. Така също в нашата ситуация е изключително важно свещеникът да е с висок нравствен авторитет за енориашите и пример за вярност на Църквата.

Опитът показва, че разделенията възникват в тези църковни общини, където свещеникът не се оказва на висотата на своето призвание. Там, където свещениците създават истински християнски общини, там нищо и никога не може да разколебае твърдостта на енориашите в техните убеждения. Дори в случай на насилствени действия против общината, когато тя може да изгуби своя храм, хората остават верни на Църквата. Въпреки всичко, те се молят заедно на Бога и с Божията помощ строят нови храмове. Изпитанията само укрепват активността на общините. Повтарям обаче, всичко започва от свещеника. Затова задачата за подготовката на достойни пастири сега за нас е актуална, както никога досега.

- Какво можете да кажете за сегашното положение в Киево-Печорската Лавра, тази велика православна светиня?

- Киево-Печорската Лавра е твърдината на Православието в Украйна и зад нейните предели. Лаврата през последните десетилетия беше обновена значително. Слава Богу, всички нейни храмове действат, а боголюбивият украински народ продължава да посещава храмовете в обителта и светите пещери, където почиват мощите на Киево-Печорските отци.

- Какво бихте пожелали на българския народ?

- Нашите народи са много близки и духовно, и исторически. Това е много важно. Нашата сила е в единството, не бива да забравяме това. Ние трябва да помним, че всички ние сме деца Божии, и с всички наши действия ние сме длъжни да се съобразяваме с Неговата Божия воля.

Искам да пожелая на българския народ да процъфтява, мир, взаиморазбиране и Божие благословение. Нека нашите взаимоотношения всякога да са дружески, добросъседски и хлебоносни.

БТА