Ретро: Кои са били първите проститутки у нас?

Идването на първите жени с по-леко поведение по нашите земи се свързва с честите войни през XVIII и XIX в. и най-вече с Кримската война. Именно тогава, покрай дислоцираните в Северна България френски и британски части се откриват първите кафе-шантани, където множество „артистки“ активно разтушавали офицерския и редовия състав на съюзническите армии.

Според спомени на съвременниците, първи в това отношение били градовете Шумен, Варна, Русе, Свищов и др. Важен момент в тези първи стъпки на модерната проституция у нас е, че всички тези „шантонерки“ били по произход румънки, унгарки, сръбкини, еврейки и други, но не и българки. Това е основанието на изследователите да твърдят, че проституцията в нашето общество през XIX и началото на ХХ в. има „вносен“ характер.

След Освобождението публичните домове започнали да никнат като гъби особено в София. Странни имена са красели тези заведения в младата ни столица- “Втори февруари”, „Двете гълъбици”, „Ориент”, „Неапол”, “Орфеум”, “Аполо”, “Одеса”, “Сан Стефано” и др., разположени са били на улиците “Екзарх Йосиф”, “Алабинска”, “Сердика” и булевард “Дондуков”. Най-известно и луксозно е било заведението “Аполо”, семейна собственост на майка Цура и дъщеря й Хермина. Публичният дом “Аполо” се посещавал предимно от столичния хайлайф, на което се дължала и славата му. Друго заведение от онези години, известно като “Кабарето на Кева”, но не толкова претенциозно, се намирало в столичния квартал “Коньовица”, на улица “Зайчар”, където персоналът и клиентелата били предимно цигани.

Един от големите бардаци пък се намирал на ул. „Московска" 33, където днес се помещава Столичната община. Там работели някои от най-скъпо платените проститутки.

Сред известните проститутки на стара София са Кака Мара-Мераклийката, Люба Лагоска (притежателка на публичния дом “Сердика” на ул. “Цар Борис”), Драга Савич (стопанка на бардака на ул. “Струма”), унгарката Анна Симон (прехвърлена от сръбски сводник в София), Грация Аврам Мариус и др. Унгарецът музикант Михай Шафрани изкарвал на сцената разголени представителки на нежния пол. По неговото име те започнали да се наричат “шафрантии”, като и до днес думата се използва за жени с леко поведение. Най-видната сутеньорка по онова време пък е Мадам Цора (полякинята Розалия Редицка), която често гастролира по страниците на пресата с пикантни скандали. Нейното заведение в София било на ул. „Сердика".

Бранейки морала на столичния град, общинарите приели специални правила на заседанието си от 18 август 1880 година. Те решават прозорците и вратите на публичните домове да са винаги затворени. Такива заведения не могат да се отварят близо до училища, църкви, пансиони, джамии, на централните улици, където се разхожда обществото. “На проститутките не се позволява да влизат в градините, да ходят по улиците около домовете, в които живеят, и по-далеч в неприличен вид, в нескромно облекло и на купища, да закачат минувачите с ръка, дума и поглед и да правят каквото и да е движение, което докарва докачение на публичната нравственост”, е отбелязано в документа.

През 1883 г. пък на жриците било забранено да ходят в градската баня. За проституиращите дами бил определен специален ден – петък следобед, „за да не съобщят някоя прилепчива болест на другите жени".