Роднините на българите, удавили се в Охридското езеро, със смешни обезщетения

33-мата наследници на починалите 15 български туристи при потъване на кораба “Илинден” в Охридското езеро скоро няма да дочакат края на делото за обезщетения. Вместо окончателно решение ВКС го върна на Софийския апелативен съд. Юристи коментират, че е възможно да минат поне още 1-2 г. до окончателното решение, а за дело от такъв тип сложност забавянето не било необичайно.

 На 5 септември 2009 г. група от 50 българи се качва на корабчето за разходка до манастира “Св. Наум”. Около 11 ч. плавателният съд, пуснат за първи път на вода през 1924 г., потъва на около 200 метра от брега. 15 туристи от село Антон, Златица, Пирдоп намериха смъртта си в ледените води на езерото, другите бяха спасени. Малки деца останаха без майки, родители - без децата си.

На три инстанции за 2 години съдът в Македония осъди на по 1 г. затвор капитанът и собственик на “Илинден” Сотир Филевски и инж. Бранко Баич от сертифициращата немска компания “Германишер Лойд”.

Филевски отдавна излежа присъдата си, а Баич се издирва.

Съдебнотехническата експертиза установи, че инспекторът Баич не е следвало да издава сертификат за годност за плаване на кораба. Към момента на инцидента са констатирани неизправности в рулевата система. Корабът е бил претоварен - вместо 35 са пътували 50 души, при това хората са били неправилно разпределени на борда, техническата поддръжка е била лоша.

При скъсването на металното въже хората се струпали на срещуположния борд и инцидентът станал непредотвратим, констатирали съдиите в Македония. Те са категорични, че Баич не е трябвало да издава сертификати за годност за плаване. Той е знаел, че противно на техническата документация, на кораба било извършено дострояване на задната открита
палуба. С тази промяна в двата затворени салона под палубите можело да се превозват общо 35 туристи.

Веднага след окончателната присъда там през 2012 г. 33-мата наследници на починалите многократно се опитвали да установят контакт с представители на “Германишер Лойд”, но те категорично отричали своята отговорност, отхвърляли всякакъв контакт и отказали да обезщетят пострадалите, заради което и роднините завели гражданско дело срещу немската компания за обезщетение. На две инстанции “Германишер Лойд” е осъдена да плати
обезщетенията.

Последното решение е на Софийския апелативен съд. За всеки наследник определената сума е различна - от 110 000 до 160 000 лв., като общият размер на обезщетенията е 4 818 888 лв. Немската фирма е подала жалба във ВКС срещу осъдителното решение и е поискала то да бъде спряно. Внесла е по сметка на ВКС 2 465 000 евро гаранция за спиране на изпълнението на решението на Софийския апелативен съд.

През юли т.г., когато се очакваше окончателното решение на ВКС, се оказа, че съдът отмени решението и върна делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

При новото разглеждане на делото трябва да бъдат изготвени съдебни поръчки за изискването на техническата документация на кораба от Министерството на транспорта и съобщенията на Република Северна Македония. Става дума за планове и таблици на корпуса, план на общото разположение и план на резервоарите, книга за стабилността и др. Върховните съдии постановяват да бъде назначена и нова съдебнотехническа експертиза, като заради изминалия продължителен период от време оглед на кораба вече е безпредметен.

“Германишер Лойд” твърдят, че не им е дадена възможност да докажат своите твърдения и да се защитят, а приетата по делото съдебнотехническа експертиза не била годно доказателство. Не била доказана и вината на фирмата за трагичния инцидент. Те оспорват, че инж. Баич е отговорен, и смятат, че вината била изцяло на капитана на кораба Сотир Филевски. Виновни били и служителите на охридската пристанищна администрация, на които бил възложен надзорът за спазване на изискванията за плаване и превоз на пътници.

Компанията възразява и срещу приемането на присъдата на македонския съд, която според тях не била задължителна и обвързваща за българския съд.

Новото заседание на Софийския апелативен съд е насрочено за първите дни на февруари догодина. “Сега ще чакаме съдебна поръчка до Македония за някакви нови документи. Абсолютно съм убеден, че такива няма. Всичко, каквото е можело да бъде събрано, е направено. Още при инцидента бяха обискирани десетки офиси на институции в Македония. По време на наказателното дело там, ако имаше някакви документи, които да оневиняват Бранко Баич и Сотир Филевски, адвокатите им щяха да ги представят. Ние сме проверили и всичко около този кораб, построен през 1923-1924 г., запазено до днес чрез архива на корабостроителницата. Въпреки това ВКС е в правото си да постанови такова ново издирване на документи, за да се изчерпят всички възможности. Ако бъдат намерени - ще има нова съдебно-техническа експертиза, но не виждам какво повече от това тя може да установи”, коментира пред 24 часа адвокат Владимир Владимиров, специалист по морско право. Той представлява наследниците на починалите.

Владимиров разказа, че корабът е построен като военен катер, участвал е във
война, два пъти е потапян, 4 пъти преправян и било недопустимо да получи разрешение за плаване и превоз на пътници.

“Фактът, че инж. Баич издава последния сертификат на 7 септември, три дни след инцидента, е показателен. Сигурен съм, че този човек не се е качвал на корабчето, за да види, че има монтиран барплот, с което седящите места са намалени. Каквито и нови документи да се открият, в което се съмнявам, има факти, които са непоправими и установени”, допълни адвокатът.

Недоумява защо обезщетенията на наследниците са по-ниски, отколкото например е обезщетението за неправомерно обвинен от прокуратурата човек.

 “Съразмерността е изтървана. Тези хора са изключително бедни, измъчени, съсипани.
Съдът ги освободи от държавна такса, защото са социално слаби. Още не могат да си покрият разходите, които направиха около погребенията, паметниците и др. Да не говорим колко още починали роднини на починалите има в селото. И въпреки това ми казват, че за тях е все едно дали ще получат 1 лв., или 1 млн. Искат виновните да получат наказание, настояват за бързо правосъдие, което засега се бави. Надявам се до края на следващата година делото да е приключило", оптимист е защитникът. Казва, че това дело е важно и защото е първото по рода си, в което пострадали от престъпление в чужбина българи ще могат да водят дела тук.