Романът на 2018-а разкрива жестоката реалност в женските затвори
Стивън Кинг нарича „Марсианската стая” от Рейчъл Къшнър шокираща и забавна
Разкриващ – е най-краткото определение за романа „Марсианската стая”. Новото заглавие на издателство „Кръг” е истински подвиг на съвременната американска писателка Рейчъл Къшнър, определяна отвъд океана като един от най-надарените автори на своето поколение. Творбата разкрива суровата реалност в американските затвори през очите на млада жена, чийто живот е излязъл извън релсите още като тийнейджър.
Стивън Кинг нарича романа „шокиращ, трогателен и забавен”, а Маргарет Атууд допълва: „Смела книга, завладяваща, фино поднесена, сурова и с много жестоки моменти.” Бестселърът на „Ню Йорк Таймс” е финалист за престижната награда „Букър”, а списание „Тайм” го поставя на номер едно в класацията си за книги на 2018-а година.
Авторката Рейчъл Къшнър се потапя в затворническата реалност така, сякаш самата тя е прекарала там известно време. На своя фикционален затвор тя дава името „Станвил”, но той е вдъхновен от най-големия женски затвор в Щатите – Централно Калифорнийския затвор, известен като Чоучила. Преди да започне да пише „Марсианската стая”, Къшнър започва да го посещава като доброволец с правозащитната организация „Справедливост сега“.
За да събере материал за книгата си, тя също така обикаля дузина калифорнийски затвори с група студенти по криминология. Тя се сприятелява лично с някои затворнички, но подчертава, че нито една от тях не е прототип на героите от книгата й. Къшнър осъществява и няколко четения в Чоучила, но след това й забраняват, тъй като вкарва със себе си репортер на „Ню Йоркър”, който има за цел да осветли случаите на няколко жени. Все още й е позволено да прави лични посещения в институцията. Копия на „Марсианската стая” продължават да се разпространяват тайно сред затворничките.
„Не бива да вярваш на всичко, което хората казват. Но онова, което казват, е всичко, което имаш”, пише тя. Все пак читателят вижда съвсем друг свят – разяждана от различни идеологии общност, готова да се избие всеки един момент; брутално отношение и издевателства от страна на надзиратели; срещат се тук-там трептения на надежда, и много постижения вследствие от изобретателността на затворниците. В този роман героите правят копие с дръжка от навити библии. Варят самоделен затворнически алкохол, наречен пруно, който се прави така – „изливаш кутии плодови сокчета в найлонова торба и смесваш с кетчуп за по-висока захарност. Натъпкваш един чорап с хляб, за да се отдели маята, и после я слагаш в торбата да постои няколко дни, за да ферментира.”
Къшнър обаче разглежда и живота в съвременна Америка извън затвора. Историята на героинята й Роми Лесли Хол, която е стриптийзьорка в „Марсианска стая” – долнопробен бар в Сан Франциско, е критика към обществените предразсъдъци относно раса, бедност, пол, към нехуманната правосъдна система. Животът на Роми е разбит още от дете, когато скита безпризорна из улиците. Тя е затворник в своята „Марсианска стая” още преди да влезе в затвора.
Рейчъл Къшнър е единственият писател, номиниран за американската Национална награда за художествена литература за първия и втория си роман. Започва да учи политическа икономия в Калифорнийския университет в Бъркли, когато е само на шестнайсет. Става магистър по творческо писане от Колумбийския университет. Публикува в сп. „Ню Йоркър” и в-к „Ню Йорк Таймс”.
Бестселърът "Марсианската стая", както и всички други книги на издателство "Кръг", читателите може да открият с отстъпка на щанд 430 на Панаира на книгата.
