Русия вкара още европейски политици в списъка за издирване

През февруари 2024 г. "Медиазона" публикува голяма база данни за криминални разследвания на руското Министерство на вътрешните работи. Тогава стана ясно, че в нея попадат почти 97 хиляди имена, включително на европейски политици и чиновници, а също и на чужденци, които руското следствие смята за наемници на украинските въоръжени сили. В това число попадаха и българи.

Сега медията е актуализирала данните и е открила, че московските следователи продължават да включват в списъка на издирваните лица все повече политици от Европа. Междувременно руснаците пуснаха за издирване и украинския президент Володимир Зеленски, но бързо се отказаха.

11 московски отдела на Министерството на вътрешните работи постоянно обявяват чужденци за издирване по политически мотивирани наказателни дела. Сред тях са десетки европейски политици и длъжностни лица, включително министър-председателят на Естония Кая Калас.

В актуализацията са добавени 9 хиляди нови имена, а 7500 са били изключени от списъка, пише "Медиазона". При търсене на тримата българи, издирвани от Русия за това, че са се сражавали в подкрепа на Украйна - Цветлан Бориславов Благоев (роден през 1980 г.), Иван Калчев (1978 г.) и Димитър Красимиров Петков (1978 г.) - в базата се появява информация, т.е. те още не са изключени. Там е и Христо Грозев - разследващият журналист, обявен за издирване от Москва.

За три месеца службите за сигурност на Русия са включили в списъка на издирваните лица още няколко десетки политици от Литва и Латвия, ръководителя на община Прага 6 Якуб Старек, ръководителите на няколко полски града, двама министри и директора на полицията в Естония, както и Зеленски, но, както стана ясно, той много бързо беше изключен от списъка.

Списъкът на лицата, срещу които Русия води наказателни дела във връзка с демонтирането на съветски паметници в Европа, продължава да расте.

Най-забележимо е масовото издирване на бивши депутати от латвийския Сейм (парламента в Латвия), които са гласували за оттегляне от договора с Русия за опазване на паметниците - това е позволило те да бъдат разрушени. През февруари само 59 от 68-те депутати, гласували „за“, бяха в списъка на Министерството на вътрешните работи в Москва. Сега в базата данни са се появили още шестима - това още веднъж потвърждава мотива за тяхното преследване.

В Литва, освен членовете на градските съвети на Вилнюс и Клайпеда, сега се издирват и техни колеги - депутати и чиновници от Паланга и Паневежис. Както и преди, мотивите са очевидни - в тези градове през 2022 г. бяха демонтирани паметници на съветски войници.

В момента се издирват общо 88 латвийски и 66 литовски политици от различни нива.

Полските списъци с издирвани лица бяха допълнени от кмета на Малборк Марек Чоржевски, бившия кмет на Бжег Йежи Врембяк, както и от ръководителите на общинските управи на Прушков (Кшищоф Чебула), Седлце (Яцек Колесински) и Собутки (Мирослав Ярош). Всички тези градове и общини се появиха в руските медии в материали за разрушаването на съветски паметници.

В Чехия бивши и настоящи членове на общински съвети са обявени за издирване, включително настоящият ръководител на община Прага 6 Якуб Старек. През 2019 г., още в предишния състав, тези общински съветници участваха в гласуването за събарянето на паметника на съветския маршал Иван Конев.

Най-високопоставеният политик в руския списък на издирваните лица в началото на 2024 г. е естонският министър-председател Кая Калас. В рамките на три месеца към нея се присъединяват бившият ръководител на естонското външно министерство Урмас Рейнсалу, ръководителят на Министерството на вътрешните работи Лаури Лаанеметс и бившият началник на естонската полиция Елмар Вахер.

„Чуждестранните наемници“ - това е друга любима тема на ръководителя на Разследващия комитет на Русия Александър Бастрикин. На заседание през март в Донецк той заяви, че вече се издирват „около 700 чужденци“ по тази категория дела.

Използвайки различни бази данни, в които се събират имената на предполагаеми чужденци в редиците на Въоръжените сили на Украйна, "Медиазона" е идентифицирала около 500 имена в базата данни на Министерството на вътрешните работи. По-голямата част от тях са от Беларус и Грузия (по 100), както и Великобритания (93).

От Израел има 27 души, от САЩ и Канада - по 21, от Германия - 14, от Ирландия - 13, от Латвия - 10, а 101 са от други страни, включително България.