Съботен гръм: Дългия напуска ИТН!

"Колеги сценаристи - настоящи депутати, пиша тези редове с мъка, която не се побира нито в думи, нито в песен. Душата ми вече не издържа на тежестта на собственото ни лицемерие. Повече не искам да бъда част от този театър без аплодисменти", написа Слави Трифонов.

Дългия, който по-рано днес се изяви още един път със свой пост в социалната мрежа, сега обяви своето оттегленя от партията, който той основа - ИТН.

Ето какво написа още гологлавия шоумен:

"Помните ли, скъпи приятели, как започна всичко? Със смях, с идеи, с вяра, че ние – едни телевизионни хора, въоръжени с чувство за хумор и сарказъм – можем да бутнем стената. Да влезем в системата, но не за да се продадем, а за да я променим отвътре. Помните ли онзи пламък, с който говорехме за справедливост, за морал?

Вместо това системата ни обви с копринените си нишки от обещания, власт, самозаблуда. И ние, уж бунтари, уж чисти – станахме част от нея.

Кога, колеги? Кога се превърнахме в онова, с което се борим? Кога заменихме идеалите си с оправдания, а съвестта с тишина?

Търпях. Дълго търпях. Прикривах ви, оправдавах ви, затварях си очите. Защото нали уж сме екип. Заедно срещу системата. Заедно, за да покажем, че може и по друг начин.

Но нищо не променихме, колеги. Системата не се огъна. Тя просто ни погълна. Превърна ни в отражение на собственото си безсрамие.

Станахме същите като онези, срещу които се борихме, когато обидихме младите лекари, когато се прегърнахме с ГЕРБ и ДПС, когато забравихме обещанията си, когато се опитахме да посегнем на свободата на словото.

И затова, скъпи мои приятели, днес казвам ясно: аз напускам партия ИМА ТАКЪВ НАРОД. Не защото се отказвам от идеала, а защото не искам да го опетня още повече.

Не защото ми е омръзнало или съм се уплашил от нещо, а защото не искам да участвам в този бавен морален разпад, който мирише на компромис и власт.

Тръгвам си, докато още ми е останала малко чест – като последна свещ в тъмна стая.

Докато още вярвам, че срамът може да бъде последното убежище на достойнството.

Срам ме е, колеги. Срам ме е до костите.

Но този срам е истински, човешки, мой.

И може би е единственото, което ми напомня, че още не съм се превърнал изцяло в онова, срещу което се борех".