Съдът на ООН се произнесе по делото "Украйна срещу Русия" по Конвенцията за геноцида

Международният съд на ООН взе решение по делото на Украйна срещу Русия от 2022 г. за предполагаеми нарушения от страна на Москва на Конвенцията за геноцида от 1948 г. МС постанови, че делото може да продължи напред. В рамките на една седмица МС се произнесе по две дела на Украйна срещу Русия.

На 31 януари МС излезе с решение по делото "Украйна срещу Руската федерация" от 2017 г. за нарушаване на задълженията на РФ като страна по Международната конвенция за борба с финансирането на тероризма и по Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.

Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1949 г., е в сила в България от 12 януари 1951 г.

Украйна заведе делото в Международния съд дни след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Русия оправдаваше нахлуването си в Украйна с твърдението, че срещу руснаците в Украйна се извършва геноцид, който трябва да бъде преустановен, което според Киев е нарушение на конвенцията.

Русия отхвърли обвиненията и поиска делото да бъде прекратено, като повдигна предварителни възражения срещу юрисдикцията на Международния съд и допустимостта на делото, целейки предварителното му прекратяване, преди то да премине към изслушване по същество.

Украйна твърди, че в Източна Украйна, където се бие срещу подкрепяните от Русия сили от 2014 г., геноцидът, на който се позовава Руската федерация, не е настъпил и твърдението е направено недобросъвестно, а Русия действа незаконно, като използва Конвенцията като претекст, за да оправдае действията си срещу Украйна.

Москва обвинява Украйна, че използва случая като заобиколен начин да получи решение относно законността на военните действия на Русия изобщо. В изслушванията през септември миналата година адвокатите на Москва призоваха съдиите да отхвърлят делото, заявявайки, че правните аргументи на Киев са погрешни и съдът няма юрисдикция.

Въпреки че в основната на делото е Конвенцията за геноцида от 1948 г., Киев не обвинява Москва в извършването на геноцид в Украйна. Вместо това в документите, внесени по делото, се казва, че Русия е нарушила договора за геноцида, твърдейки, че нападението е било необходимо, за да се спре предполагаемият геноцид на рускоезичните жители в Източна Украйна.

В решението си МС постанови, че има юрисдикция да изслуша и да се произнесе по аспекта от делото, отнасящ се до обвинението на Украйна, че Русия е нарушила Конвенцията за геноцида от 1948 г., като твърди неистинно, че Украйна извършва геноцид. Съдиите на МС обаче отхвърлиха втория аспект - искането на Украйна МС да обяви твърдението, с което Русия оправдава своите действия, за несъвместимо с членове 1 и 4 от Конвенцията за геноцида, като заяви, че няма юрисдикция.

В членове 1 и 4 се посочва, че геноцидът е престъпление съгласно международното право, което подписалите конвенцията нации се задължават да предотвратяват и наказват, и че лицата, извършващи геноцид, ще бъдат наказвани, независимо дали са отговорни по конституция управляващи, държавни служители или частни лица.

Целта на първия аспект на съдебния иск на Украйна е да поиска заключение от Съда, че няма достоверни доказателства, че Украйна е извършила такъв геноцид.

При конкретните обстоятелства по делото Съдът намира, че Украйна може да го сезира без допълнително забавяне и заключава, че към датата на жалбата е съществувал спор между страните по въпроса дали актове на геноцид, приписвани на Украйна, са били извършени в района на Донбас и относно законосъобразността на действията на Руската федерация, за които се твърди, че са предприети на основата на такова обвинение.

На това основание МС решава, че първото предварително възражение на Руската федерация трябва да бъде отхвърлено. В същото време при съществуващите и описани в решението от 2 февруари обстоятелства е трудно да се види, казва Съдът, как поведението на Руската федерация, посочено в иска на Украйна, би могло да представлява нарушение от страна на ответника на неговите задължения за предотвратяване на геноцид и наказване на извършителите. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че действията, предприети от Руската федерация въз основа на нейното невярно твърдение за геноцид, надхвърлят границите на международното право, това повдига въпроси, които според Съда не попадат в обхвата на приложното поле на Конвенцията.

Съдът вече издаде извънредни мерки през март 2022 г., с които наложи на Русия незабавно да спре военните си операции в Украйна. Въпреки че решенията му са окончателни и правно обвързващи, МС няма механизмите да налага изпълнението им и някои държави, като Русия, ги пренебрегват.

С решението си от 31 януари по другото дело на Украйна срещу Русия от 2017 г. МС намери, че Москва е нарушила договорите на ООН за борба с дискриминацията, като не е защитила образованието на украински език в Крим, но отхвърли твърденията на Украйна за дискриминация спрямо етнически татари и украинци поради липса на доказателства, че кримските татари са били преследвани по етнически, а не по политически причини.