Съдът реши: Пада тайната при осиновяването
Всеки желаещ, ще има право да знае кои са биологичните му родители
Българският съд направи революция в правилата относно секретността на осиновяването, като в решение по-специфичен казаус, съдиите се произнесоха, че осиновените деца могат да имат достъп до информацията - кои са родителите им, стига да имат навършена определена възраст и да желаят тази информация.
Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
Решението на окръжния съд може да се обжалва от осиновителите и осиновения и да се протестира от прокурора.
Правото на осиновения да познава произхода си може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица или с неморална или користна цел. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) във фундаментално решение за развитието на правото, с което отвори значително по-широко вратата пред осиновените, които искат да научат своя произход.
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Василка Илиева и Десислава Попколева (докладчик по делото) разтълкуваха какво има предвид чл. 105 от Семейния кодекс под важни обстоятелства, заради които на осиновения може да бъде разкрито кои са биологичните му родители.
Досега ВКС не се беше произнасял по този въпрос по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс.
В решението си Фурнаджиева, Илиева и Попколева заявиха: „Важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители“.
И специално подчертаха, че „ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел“.
