Само в Lupa.bg: Дисекция на "предсмъртното" писмо на Ивайло Калушев

Не будизъм, не просто течение в хиндуизма или ръкав от далекоизточно учение, а шест различни философски и теологически основи е цитирал дословно или почти дословно намереният мъртъв спелеолог и духовен гуру Ивайло Калушев в т.нар. "предсмъртно" писмо, което е изпратил до майка си под формата на есемес. 

"Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина... То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна", пише мъжът до своята майка - известната пианистка и обичан преподавател в Консерваторията проф. Стела Димитрова - Майсторова ден преди да открият застреляни тримата му най-близки приятели в хижа "Петрохан" и седмица преди и той да бъде обявен за мъртъв от куршум под връх Околчица. 

Lupa.bg прави дисекция на написаното от него ред по ред с идеята да хвърли светлина върху метафорите, ползвани от него. Които, както ще прочетете в следващите редове, никак не са подбрани случайно. 

Изпратеното от Калушев не цитира пряко нито едно свещено писание, но ясно черпи от смесица от духовно-философски традиции, които широко циркулират в съвременния мистичен, мотивационен и религиозен език. 

1. "Този свят е един много стабилен сън". Това е най-силното метафизично твърдение в текста и вече широко цитирано и от криминалисти, и от психолози, и от фейсбук профайлъри, спечелили няколкостотин лайка в последните дни. Изключително силни са неговите паралели с цитат не откъде да е, а от будистката книга Диамантената сутра: „Всички обусловени явления са като сън, илюзия, мехур, сянка…", но също и от една от школите на хиндуистката философия Адвайта веданта, където реалността, възприемана чрез сетивата, е "Мая" — завеса или съноподобна проекция.

Специалистите, до които се допитахме, уточняват, че фразата "стабилен сън" сама по себе си не е канонична, но представлява съвременна поетична формулировка на тази класическа идея, заложена в източните теологии.

Калушев обаче не се ограничава само с тях във финалните редове до майка си, вероятно християнка. Той изрично вплита и Платоновата пещера там (реалността от ежедневието е често погрешно възприемана за истинската - б.р.). А може би най-известната философска западна постановка за живота като сън е тази на Педро Калдерон де ла Барка. В "Животът е сън" той пише: 

"Какво е животът? Безумие.
Какво е животът? Илюзия,
Сянка, измислица,
От която облагата е малка;
Целият живот е сън,
А сънят не е нищо друго освен сън", пряко кореспондираща с лайтмотива на написаното от покойния пещерен изследовател. 

2. "Няма смисъл да го превръщаш в кошмар", продължава той към майка си. А тук позоваването на стоицизма е ясно. Древният философ Епиктет пише в своите Беседи: "Хората се тревожат не от самите неща, а от мнението си за тях". С напомняне, че страданието произтича от възприятието. 

3. "Виж вътре в себе си и се усмихни". И тук стоицизмът чрез маркаврелианство се прокрадва с воя на римския пълководец в "Към себе си":

"Копай навътре! Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш!". Тук обаче място намира и християнската мистика и ученията за вътрешния духовен живот. Евангелие от Лука 17:21: "Царството Божие е вътре във вас", а Свети Августин зове: "Не излизай навън — върни се в себе си; във вътрешния човек обитава истината". 

4. Калушев пише в завет към майка си: "Насочи мисълта си към мен и ще ме намериш" - ясен израз, напомнящ недвусмислено духа на символа на суфизма Руми

5. Православието е накрая. "Обичам те… Бъди свободна". С тези централни източноправославни християнски нравствени категории завършва предсмъртното си писмо Ивайло Калушев, за да стигне до финалния щрих - завещание към проф. Майсторова:

6. "Направи напук и се усмихни" - с ясна препратка към екзистенциализма на Сьорен Киркергор и Албер Камю, като борба срещу настоящето, реалността, бита и срещу заобикалящата среда. Но и с препратка към "Митът за Сизиф" на Камю, напълно изключващ самоубийството като елемент от вечния бунт срещу абсурда.