Само в Lupa.bg: Европейският съд завежда стотици дела срещу България заради поправките в НК

Ветото на президента Румен Радев върху промените в Конституцията, които касаят фигурата на главния прокурор и работата на ВСС, ще падне, но тогава най-вероятно на ход ще бъде Конституционният съд. Така поправките ще бъдат поставени в риск, тъй като е възможно КС да се произнесе в полза на държавния глава. За това предупреди пред Lupa.bg юристът Даниел Божилов.

Той допусна, че забавянето на разделянето на колегиите във ВСС има за цел да осигури по-дълго управление на прокуратурата на Борислав Сарафов. „С възстановяването на пленума на Висшия съдебен съвет и на старите задължения на главния прокурор Сарафов може да остане на пост 7 г. Скоро ще стане 1 година от поемането му на прокуратурата. Като че ли се прави  всичко възможно да остане на власт още една година до разделянето на Съвета. След това може да бъде преизбран с мандат от 5 г., какъвто слух се носи. Нали идеята бе да се ограничат правомощията на главния прокурор, за да се намали корупцията?“, припомни юристът.

„Вторият мотив на Радев за налагането на вето е ограничаването на правото на обвиняемия да се запознае с доказателствата на ниво мярка. Това ще създаде тежки проблеми и пак ще ни съдят в ЕСПЧ на конвейер“, предупреди Даниел Божилов.

Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие. Това заявява президентът Румен Радев по повод наложеното от него вето върху възстановяването на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор. В мотивите си държавният глава припомня, че с последните изменения и допълнения в основния закон  Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.

Румен Радев възразява и срещу наложените ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Президентът счита, че този подход не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, която изрично постановява, че нищо от нейните разпоредби не може да се тълкува като отстъпление от процесуални гаранции, установени в правните системи на държавите-членки.

„Преразглеждането на оспорените разпоредби е възможност за Народното събрание прецизно да изпълни първоначалната цел на законопроекта без да допуска погазване на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните изисквания на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни“, посочва още в мотивите си държавният глава.