Само в Lupa.bg: Папата спи във „Врана” при Симеон

По време на своето първо посещение у нас папа Франциск ще спи в двореца „Врана”, научи първо Lupa.bg от свои хора, ангажирани с организацията на височайшата визита.

Първоначалният план бил аржентинецът Хорхе Марио Берголио, седнал на престола на Свети Петър като папа на 13 март 2013 г., да нощува в някой от елитните хотели в центъра на София. По специална покана на Симеон Сакскобургготски обаче светият отец решил да се настани в двореца „Врана” и царят да му е символичен домакин.

„Врана“ е много подходящо място за временна резиденция на папата

А символичен, защото през август 2018-а съдът реши, че Симеон и сестра му Мария Луиза Хробок трябва да върнат двореца „Врана”, парка край него и целия комплекс от сгради на държавата, след като получат 1 323 495 лв. за ремонтите и реставрацията им.

Франциск, който ще стъпи на българска земя на 5 май, неделя, е първият папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа от 1200 години насам с неевропейски корени след сириеца Григорий III, управлявал между 731 и 741 г.

Според запознати католик №1 решил да приеме поканата на Симеон Втори, защото царят е известен в милиардния католически свят като един от най-големите дарители на западноправославната църквата в Испания и по-специално в град Толедо. Lupa.bg разузна, че царят, който е известен като силно вярващ, завещал на католическата институция няколко безценни статуи и икони. Това няма как да не се знае във Ватикана, затова и папата не се е двоумил да приеме предложеното гостоприемство, обясни източникът ни.

Едва ли има място в София, което наистина да е по-подходящо за временна резиденция на папата. Мястото, на което днес се издига дворецът „Врана” и част от територията на имението са били притегателни за аристокрацията още от времената на Римската империя. Тогава са били издигнати доста римски вили.

Летни къщи за боляри е имало и през Средновековието. Новата история на мястото обаче започва със софийския паша Осман, който направил там чифлик. Казвал се „Чардаклията”.

Семейството на пашата бяга от София в началото на руско-турската война, след като Осман умира. Местните българи пък разрушават напълно чифлика и изсичат вековните гори около него.

Симеон е известен като силно вярващ християнин

През 1879 г. „Чардаклията” е купен от хаджи Боне Петров, съратник на Левски, заточеник в Диарбекир и един от най-заможните българи веднага след Освобождението. Той платил на наследниците на пашата 500 турски лири.

В самия край на по-миналия век обаче хаджи Боне изпада в затруднения, ипотекира чифлика и веднага след неговата смърт БНБ го обявява на търг. В конкуренция с най-големите банкери като Ешкенази и Леви, търга печели царският аптекар д-р Никола Странски. Той плаща 560 хил. златни лева и седмица по-късно го продава на княз Фердинанд.

Първоначално князът мислел да направи ловно стопанство, затова и първите сгради били вила и конюшни. Впоследствие обаче изкупува и околните земи, докато чифликът стигнал площ 950 дка. През 1909 г. започнал строежът на двореца, за който Фердинанд взел 3 млн. златни франка личен заем от руския император Николай II.

Пак през този период започва и оформянето на земите на някогашния чифлик като парк. Фердинанд водел едни от най-добрите австрийски ботаници и ландшафтни архитекти в София. След 1946 г. дворецът е иззет от комунистите и в него живеят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков.