Самуел Финци на Берлинале: „Аз съм актьор имигрант, израснах в България, столицата й се нарича София. Не е нито Букурещ, нито Будапеща“ (ОБЗОР+СНИМКИ)

Тук имаме пъстра група от цял свят. Пътувахте ли приятно насам? Никой не препречи пътя ви, нямаше гранични заграждения и стени? Не ви задържаха на някакъв остров, нали?" С тези думи актьорът Самуел Финци откри като водещ първата вечер на Берлинале - 70-годишният кино фестивал в германската столица. С него след сезона на големите награди започва сезонът на големите фестивали по света. И тази година Берлинале е с политически заряд още преди да пристигнат гостите.

В четвъртък задачата на Финци бе още по-тежка и поради масовото убийство в германския град Ханау на 11 души, сред които и български гражданин, от германец, за който медиите разказват, че е с расистки възгледи и определят нападението му като тероризъм. Всички в залата почетоха с минута мълчание паметта на жертвите.

"Никой не ви попречи да дойдете на Берлинале, никой не ви унизи", продължи Финци, преминавайки свободно от немски на английски, руски и френски. "И никой не ви принуждаваше да научите френски? Във времена, когато хората са принудени да бягат за живота си, такива нещо всъщност се случват."

Роденият в България актьор каза още, че "независимо какви са заплахите за демокрацията и свободата, независимо колко токсична е атмосферата или колко някои хора тероризират нас и обществата ни - знаете, че имаме проблем с крайната десница - никога няма да приемем това за нещо нормално", предаде "Дневник". 

Сред аплодисменти той добави: "Приветстваме всички вас с добре дошли на Берлинале и в открития град Берлин".

Финци говори за киното като "изкуство на споделянето, на общото преживяване, нещо много интимно и почти религиозно, нашето светилище и чувство за свобода".

"Сега ще ви дам един пример, само една кратка история. Аз съм актьор с т.нар. имигрантски произход. Израснах в България. Това е страна някъде в Европа, за която в Германия обикновено казват, че е „там долу“. От което може да се заключи, че ние в Германия сме „тук горе“. Столицата на България се нарича София. Не е нито Букурещ, нито Будапеща. Подчертавам това, защото често се сблъсквам с най-абсурдните предложения за имена на българската столица. В моето детство България беше социалистическа страна, което значи, че границите бяха затворени, не можеше да се пътува. Вкъщи не ми даваха да гледам телевизия, така че не ми оставаше нищо друго и ходех на кино.

Ходех на кино "Дружба" 2-3 пъти седмично, беше евтино и беше черно-бяло. Но когато светлините угасваха, се оказвах в друго място и време. И срещах други хора - ескимоси, Орсън Уелс, бях в Париж и чух как Хъмфри Богарт казва на любимата си в "Казабланка": Go back to Bulgaria! Тогава бях и в Берлин с филмите на Фриц Ланг и те жигосваха образи и спомени в мозъка ми", продължи Самуел Финци.

След това той постепенно премина в театрален етюд, докато сподели колко се е притеснил, когато му предложили да води тържественото откриване на Берлинале пред очите на целия свят. "Последваха безсънни нощи и кошмари, видения, че на рамото ми е прогорена буквата М (алюзия за "М" (M - Eine Stadt sucht einen Mörder, М - един град в търсене на убиец (1931), но известен на български като "М - убиец сред нас" - първият озвучен филм на Фриц Ланг, който той смята за най-доброто си произведение - бел.ред.). М като мигрант, малцинство, човек...

После ходех по улиците и нещо зло ме следваше, исках да избягам, да избягам от самия себе си, но не можех... у мен гореше този огън, тази амбиция... Разкъсвах се от въпроси "Кой съм аз?", "Кои сте вие?", "Какво искате от мен?", "Не мога да го направя, но трябва!" Трябва да се изкача на тази сцена... И тази буква М на рамото ми... Като "модератор" (водещ).

И ето ме тук, в Берлин, с ДНК-то на моите родители евреи, с всичките онези герои от черно-белия екран... Ето ме тук като модератор на това изключително събитие. Само си представете - ако преди 30 години тази страна и този град не ми бяха предоставили дом, тази вечер нямаше да имате водещ. Помислете си, откъде да знаем дали като затваряме вратите си днес, не оставяме отвън някой, който може да е надеждата на Германия? Затова не забравяйте - не бива отново да издигаме стени, особено в Берлин не бива да го забравяме, това е открит град."