САЩ изтеглят дипломатите си от посолството в Багдад

Съединените щати наредиха частично изтегляне на дипломатическия си персонал от посолството в Багдад и консулството в Ербил, както и дадоха разрешение за доброволно напускане на служители в Бахрейн и Кувейт.

Това се случва на фона на рязко нараснало напрежение в Близкия изток и предупреждения за евентуална ескалация между Израел и Иран.

Според публикация на CBS News, Вашингтон е получил информация за възможни израелски удари по ирански ядрени обекти, както и за ответни действия от страна на проирански групировки в региона, които биха могли да застрашат американски интереси, дипломатически мисии и военни бази.

Причината за тази тревога се крие не само в директните действия на Иран, но и в дългогодишната му стратегия да изгражда мрежа от съюзни въоръжени формирования в целия регион.

Именно тази мрежа, известна като "Оста на съпротивата", представлява основния канал, чрез който Техеран проектира своята сила и осъществява атаки чрез посредници. Тя включва мощни играчи като "Хизбулла" в Ливан, "Хамас" и "Ислямски джихад" в Газа, хутите в Йемен, както и редица милиции в Ирак и Сирия, действащи с различна степен на автономност, но често в синхрон с иранската външна политика.

Благодарение на тази мрежа Иран успя да разшири своето влияние далеч отвъд собствените си граници и да установи контрол върху ключови геополитически точки в Близкия изток - от морските проливи до енергийните коридори и маршрутите за оръжейни доставки. Атаките по американски бази, морски инциденти в Ормузкия проток и ракетни обстрели от Ливан и Газа са само отделни проявления на тази стратегия.

Контекстът, в който тази мрежа се утвърди, включва и дълбока трансформация в отношенията между Иран и Ирак.

Днешното политическо и военно сближаване между Иран и Ирак изглежда немислимо, ако се погледне историята между двете страни през втората половина на XX век. През 80-те години те бяха в кървав конфликт.

Войната между Иран и Ирак (1980-1988) остави стотици хиляди жертви от двете страни. Ирак, воден от Саддам Хюсеин, беше светска сунитска диктатура, която враждуваше с революционната шиитска власт в Техеран. Но с нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. и свалянето на режима на Саддам настъпи драматична трансформация.

Възникналият политически вакуум беше умело използван от Иран, който започна да изгражда дълбоки връзки в Ирак чрез финансиране и въоръжаване на шиитски милиции, някои от които бяха интегрирани в държавните структури. Шиитски партии, подкрепяни и вдъхновени от Техеран, добиха ключово влияние в парламента и правителството на Ирак. Така бившият враг се превърна в стратегически съюзник, при това в сърцето на арабския свят.

На този фон не е изненада, че напрежението между Иран и Израел продължава да бъде едно от най-дълбоките и най-сложните противопоставяния в съвременния свят.

За Израел Иран е не просто регионален съперник, а екзистенциална заплаха. Това се дължи не само на ядрената програма на Техеран и директните заплахи за унищожение, но и на военната инфраструктура, която Иран изгражда около израелските граници - в Ливан чрез "Хизбулла", в Сирия, доскоро, чрез военни бази, а от време на време и в Газа.

Падането на режима на Башар Асад в Сирия и практическото обезсилване на "Хизбула" в Ливан, както нанесените тежки удари по Хамас в Газа отслабиха тази иранска "обсада" около Израел и нищо чудно, че израелското правителство гледа по-смело към центъра на тази ос - Техеран.

Израел редовно извършва въздушни удари по ирански цели в Сирия и Ирак, а според медийни публикации е замесен и в саботажни и кибер операции вътре в Иран.

Отговорът на Техеран често идва чрез посредници - ракетни атаки, дронове или подривни дейности, за които отговорността рядко се поема пряко. В основата на този конфликт стои не само идеология, но и сблъсък на две визии за бъдещето на региона - едната, водена от Израел, разчитаща на съюзи със Запада и модернизация, а другата - от Иран, виждащ себе си като авангард на ислямската съпротива и център на шиитския свят.

Изтеглянето на американски персонал не е просто оперативна предпазна мярка - това е ясен индикатор, че Вашингтон очаква по-дълбока криза в региона.

Американската политика в Близкия изток остава в деликатно равновесие - подкрепа за Израел, формално партньорство с Ирак, конфронтация с Иран, опити за нормализация със Саудитска Арабия и контрол върху безброй военни бази. В подобна обстановка, всяка искра може да запали широкомащабен пожар, а дипломатическите официални жестове - като евакуация - често предшестват буря.