СБОГОМ, ПАН МЕНЦЕЛ! (СНИМКИ)

Европейски кинодейци и почитатели на Седмото изкуство отдават почит на живота и творчеството на легендарния чешки режисьор Иржи Менцел, който почина на 82 години в събота.

Съпругата му Олга съобщи на страницата си във Фейсбук късно в неделя вечер, че Менцел е издъхнал в дома си в събота, съобщиха световните агенции. Преди три години режисьорът претърпя мозъчна операция и прекара няколко седмици в изкуствена кома. След това почти не се е появявал публично.

Иржи Менцел се ожени на 66 години за съпругата си Олга - 40 години по-млада от него

"Благодаря ти за всеки ден, който можах да прекарам с теб. Всеки от тях беше изключителен", написа съпругата му, която е филмов продуцент, във Фейсбук.

Иржи Менцел се жени за пръв път през 2004 г. на 66-годишна възраст за 40 години по-младата Олга Келиманова. През 2008 г. Олга ражда дъщеря си Ана Каролина, чийто биологичен баща не е съпругът ѝ, а неговият колега режисьорът Ярослав Брабец. Въпреки това Менцел припознава детето като свое. Няколко години по-късно двамата с Олга се сдобиват с още една дъщеря – Ева Мария, чието бащинство също не е ясно.

Режисьорът, жена му и двете й деца, които той припозна

Менцел е автор на двадесет филма и бе един от водещите представители на новата вълна в чехословашкото кино през 60-те години на миналия век. Филмите му са в рязък контраст със социалистическия реализъм, отбеляза АП. За разлика от колегите си Милош Форман, Иван Пасер и Ян Немец, Менцел не емигрира на Запад след съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г.

Неговият филм от 1966 г. "Строго охранявани влакове" по романа на Бохумил Храбал печели "Оскар" в категорията за чуждоезиков филм. Сътрудничеството между двамата творци продължава и в други филмови проекти. "Чучулиги на конец" от 1969 г. е забранен от чехословашките власти, самият Менцел също получава забрана да снима. Филмът получава "Златна мечка" на Берлинале през 1990 г. Носител е и на множество други филмови награди. Менцел режисира и в театъра, работи и като актьор.

Иржи Менцел получава първия си "Оскар" през 1968 г. за филма си "Строго охранявани влакове"

"Благодаря му за всичко, което направи за нас. Сбогом, сър!", написа в туитър чешкият филмов режисьор Ян Хребейк, който бе номиниран за награда "Оскар" през 2000 г.

Филмовият фестивал в Берлин почете с публикация в Туитър покойния режисьор. Скърбим за загубата му, пише в акаунта на Берлинале. Международният филмов фестивал в Солун благодари на Менцел за "горчивата мъдра усмивка". Менцел бе председател на журито на кинофестивала през 2007 г. Почит към твореца отдадоха в туитър от филмовия фестивал в Анкара, от еврейския филмов фестивал в Маями, кинофестивала в Триест, испанската филмотека.

Актрисата Ема Сметана написа във Фейсбук, че си отива човек с огромно сърце, служил за прмер за много поколения. Той бе любим на всички, които имаха късмета да го познават, написа тя.

"Светът загуби велик режисьор, а аз загубих приятел", написа в Туитър индийският режисьор Шивендра Сингх Дунгарпур.

"Почина един от най-големите театрални и кино режисьори на 20 в. - Иржи Менцел. "Вечеря за тъпаци" е спектакълът, който големият чешки режисьор постави преди почти 20 години в Сатиричния театър и който все още се радва на огромен зрителски интерес. "Поклон!", написаха от трупата на Сатирата. 

Иван Бърнев и Иржи Менцел в София

Постановката, в която участват Христо Гърбов, Иван Бърнев, Йорданка Стефанова, Веселин Ранков, Калин Сърменов и Ана Вълчанова ще се играе утре вечер на сцената на театъра.

Иржи Менцел многократно е идвал в България - той гостува както на театри, така и на кинофестивали. Чешкият режисьор бе удостоен и с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ.

Ректорът на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев връчва на чешкия режисьор почетното звание Доктор хонорис кауза 

"Отиде си един голям майстор на световното кино - Иржи Менцел, добър приятел на България, София и "София филм фест", каза директорът на фестивала Стефан Китанов. Първата визита на пан Менцел в Дома на киното бе в средата на 90-те години, когато бе организиран „Фестивал на световната комедия според Менцел“ и той представи лично филма си „Животът и невероятните приключения на войника Иван Чонкин“, припомня Китанов

„През 2007 Иржи Менцел получи Наградата на София и ни въведе в света на „Служих на английския крал“, а през 2014 година той представи в кино Люмиер последния си филм „Донжуановците“. Благодарим ти, пан Менцел!”, допълва Китанов.

В рамките на София Филм Фест Иржи Менцел беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2007 г.

Иржи Менцел е роден на 23 февруари 1938 г. в Прага, Чехословакия. Раждането му е изненада, тъй като майка му не знаела, че очаква близнаци. Появява се 15 минути след сестра си Хана. Така се превръща в третото дете и първият син в семейството на Йозеф Менцел, редактор на „A-Zet“ и съпругата му. Тъй като бъдещият режисьор се ражда само година преди избухването на Втората световна война, прекарва първите си съзнателни години в огромни лишения и под звуците на бомбардировките над Чехословакия.

Родителите му постоянно живеят в страх, да не би децата им да споделят някои от политическите разговори, които се водят у дома, затова ги възпитават в предпазливост.

Поради тази причина самият Менцел твърди, че е израснал в поколение, което е възпитано да живее тихо, да внимава да не засегне или обиди някого. Конкретно за майка му да си порядъчен означавало да си плах и сдържан. По думите му и до днес, благодарение на това си възпитание, няма добро самочувствие.

Още от дете родителите му отделят време да го водят на различни културни мероприятия. Майка му е била почитателка на операта, а баща му на театъра. Така постепенно се развива любовта му към изкуството, като и до смърта си твърдеше, че предпочита театъра пред киното.

След като завършва училище кандидатства режисура в Театралния факултет на Академията на изкуствата. Не го приемат, като изтъкнатата причина е липса на талант. След това разочарование започва работа в едно телевизионно студио. По онова време в телевизията липсват всякакви дигитални чудеса и дори финалните надписи се пишат на картон и са се слагат на статив пред камерата.

Там Иржи работи като момче за всичко, но по това време открива филмите в телевизионния им формат. Започва да се интересува от монтаж и продукция. Запознава се с Ян Колар, режисьорът на първия чешки мегафилм, който работи в архива на телевизията. За този период от живота си казва: „След като се огънете под тежестта на руски мегафилм в шест части, не можете да не уважавате киното.“

Решава да кандидатства във Филмовата академия по изкуствата ФАМУ, с намерение да се посвети на телевизията. Когато се стига до този момент си признава, че е имал предварително въпросите на ръководителя на режисьорския клас проф. Вавра, затова е и една идея по-подготвен от другите.

Във ФАМУ Менцел решава, че за да си добър режисьор трябва да си добър и в областта, в която правиш филми. Поради тази причина посещава лекции по психология, история на изкуството и литература при самия Милан Кундера.

Въпреки всички хубави кино проекти, които успява да осъществи във ФАМУ, твърди, че най-важното събитие, което го формира като режисьор е поставянето на „Кристална нощ“. Една постановка, на която той и приятелите му присъстват по време на целия творчески процес. От четенето на маса до премиерата – цели 3 месеца. По време на работата по постановката се научава да приема актьорите не като кукли, а като партньори. И за пореден път си доказва, че театъра му е много по-интересен от киното.

След завършването си през 1961 г., въпреки желанието му да се занимава с театър, е назначен в телевизията, където му възлагат да снима седмичните филмови прегледи. По това време му се налага да работи и по създаването на дипломния си филм, за който дълго време не намира сюжет. Има си образец картината: „Разходка в полето на Реноар“, която го вдъхновява да снима филм с въздействаща атмосфера, контрастираща между бездействието с привидна неподвижност. Според това си виждане как трябва да изглежда филма, създава „Умря добрият ни господин Фьорстер“ през 1963 г. Това е един филм, в който привидната липса на драматичност води зрителя към търсенето на драмата в самите герои.

Много от нещата, които се случват в живота на Менцел той отдава на късмета си и това, че в подходящия момент е бил на подходящото място. Такъв е случаят и с началото на успешната му актьорска кариера. Един ден докато се мотае из театъра го забелязват Ян Кадар и Елмар Клос и му предлагат да се яви на кастинг за новия им филм „Обвиняемият“.

Менцел печели кастинга, но споделя, че до края на снимачния процес винаги ходел на снимки с мисълта, че не си върши работата както трябва и всеки ден се чувствал подготвен да му кажат, че не се справя. Притеснявал се, че ангажирането му е било грешка и само губи времето на Кадар и Елмар. Филмът обаче се оказва успешен и му помага да научи много за актьорите при по-късната си работа като режисьор.

Когато идва време да постъпи в казармата, го разпределят в „Чехословашко армейско кино“, където трябва да подготвя филмови прегледи на военните филми. Много негови приятели от арт средите му предлагат да му помогнат за издаването на фалшив документ от лекар, който да му спести военната служба, но той им отказва.

В онзи момент това е много често срещана практика при студентите от арт училищата, които симулират психически разстройства и нервни сривове. Менцел заедно с тези, които в крайна сметка влизат в казармата са изпратени в мотострелкова част за няколко месеца, за да си „спестят психическото напрежение“, създадено им от работата в киното и правенето на снимки на офицерите.

Едно от най-важните присъствия в живота му след казармата е това на писателя Бохумил Храбал. Повод за запознанството им става решението на приятелите му от ФАМУ всеки да заснеме по един разказ на Храбал и накрая да ги обединят в едно. Менцел адаптира на един дъх „Смъртта на господин Балтазар“ от 1965 г. по новелата „Перлички на дъното“.

„Не бяхме никакво сдружение, събрано под знака на едни и същи теоретични възгледи, никой от нас нямаше куража, нито желание да формулира това, което ни сближава", казва Менцел за Чешката нова вълна. Тя не е хомогенно движение с обща програма. Според Менцел единственото нещо, което ги обединява е не, че са си поставяли общи цели и задачи – а това че харесват едно и също кино. Най-популярната екранизация на Менцел, която се причислява към Чешката нова вълна е филмът от 1966 г. „Строго охранявани влакове“.

Кадър от "Строго охранявани влакове"

През 1968 г. на гости го кани Морис Ергас, дясната ръка на италианския режисьор и продуцент Карло Понти, и му съобщава, че „Строго охранявани влакове“ ще бъде разпространен по кината в САЩ и номиниран за „Оскар“. Менцел обаче приема по-възторжено заминаването си за САЩ отколкото номинацията. Според тогавашния регламент, който претендира за номинация в категорията чуждоезичен филм, преди това трябва да е показван по кината в Америка. Тук много важна роля има и американския разпространител и до голяма степен номинацията зависи от него.

„За да спечеля лотарията за „Оскар“ ми помогнаха две обстоятелства. Първото бе, че моите колеги и съмишленици Кадар, Форман, Хитилова, Немец бяха създали редица добри филми, които отвориха вратите към света на чешкото кино…Второто обстоятелство бе, че по онова време италианците имаха силно влияние в американското кино и дистрибуция. Тази година Понти нямаше по-подходящ филм, който да предложи на Академията от „Строго охранявани влакове“, пише Иржи Менцел в своите мемоари.

За Америка Менцел тръгва само с абитуриентския си костюм в багажа, та се налага Ергас да му купи смокинг от Рим. Научават, че филмът е официално номиниран по време на полета и на летището в Америка ги чакат журналисти. Три месеца обикалят кината в Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис, където представят филма. По време на цялото си пътуване в Америка, Менцел има проблем с комуникацията, тъй като не говори английски.

Там на рождения му ден организират обяд в негова чест в сградата на Режисьорската гилдия, на който присъстват Били Уайлдър, Делбърт Ман, Кинг Видор и други популярни режисьори. Менцел се чувства изключително неловко, защото само бил чувал имената им и до този момент, но никога не е имал досег до филмите им. Техни филми по това време в Чехословакия не се прожектират, а американското кино е рядко преподавано дори във ФАМУ. Подобна история има и по време на срещата си с Хичкок, който му разказвал истории от снимките на неговите филми, но Менцел е запознат само с „Ребека“.

След успеха на „Строго охранявани влакове“ от Universal му предлагат да остане две години в Америка, където компанията се ангажира да му предостави жилище и да му помогне в търсенето на сюжет за следващия му филм. Менцел отказва примамливото предложение, защото по това време в Прага вече са се строят декори за новия му филм. И така до американска мечта не се стига.

Основното събитие, което отвежда Менцел в САЩ обаче – церемонията по връчването на „Оскарите“, е отложено с два дни заради убийството на Мартин Лутър Кинг. Когато идва време за обявяването на победителя в категорията става гаф.

„Дани Кей глупакът на сцената, който държеше в ръцете си плика с името на отличения филм, присви очи към бумагата, която бе измъкнал от плика и обяви на микрофона: The winner is – Yogoslav film – Саша Петрович, който бе номиниран за фантастичния си филм "Срещал съм и щастливи цигани" се надигна от креслото, а Дани Кей продължи „Closely Watched Trains“, Саша се срути в креслото и щеше да получи инфаркт", пише Менцел. После се оказва, че всъщност Дани Кей нищо не е сбъркал, а изречението за Югославия се чува от високоговорителите.

Не след дълго след завръщането му от Америка Прага е окупирана. Същата година го канят като жури на фестивала в Локарно, но той категорично отказва да иде, защото там се прожектирали филми от страни – окупатори на Прага. Отказват се и другите от журито и това е единствената година, в която награди раздават няколко студенти, колкото да се каже, че има фестивал. Заради сложните събития в Прага от Universal пак му предлагат убежище, от което той не се възползва и се връща в Чехия. Оттегля и предложението на Милош Форман, който също му предлага да остане в Ню Йорк, за да правят кино заедно, но Менцел е категоричен.

Една от последните снимки на Иржи Менцел

Заради подписа му под манифеста „Две хиляди думи“, с който през 1968 г. чешкият народ се вдигна срещу комунизма, му е взет международният паспорт и над него се сипят доноси. Хората са репресирани от режима на чехословашкия комунистически лидер Густав Хусак. В този период има случаи на актьори изгонени от театъра, защото не са отишли да гласуват.

Менцел дълго време е държан умишлено без работа. Започва вътрешен натиск, защото се води на работа в киностудиото, а в същото време не му позволяват да снима. С него се свързва дори полският режисьор Анджей Вайда, който му предлага работа в Полша, но чехите казват всеки път, че е ангажиран и не му позволяват да замине. Чешките тайни служби многократно се опитват да вербуват Менцел, но безуспешно.

В един момент се стига до там, че трябва да дава обяснения на чия страна е и да отговори на въпроса дали одобрява окупацията и отказва ли се от „Оскара“. Заради тежката лична цензура, която му налагат той се връща като актьор в театъра в представлението „Пансион за ергени“.

„Почти 500-те представления с „Пансион за ергени“ са най-голямата ми гордост в живота“, твърди Менцел.