Седмицата: Ако Радан Кънев беше Манол Пейков
Сблъсъците в парламента „просто“ за избор на шеф на НС – той и потенциален служебен премиер, продължават. Просто от три седмици, в реално очакване не в сряда тази седмица, а в следващата сряда да се навърши месец, откакто депутатите в 51-ия парламент на 11 ноември т.г. се заклеха. Но още са в първото си заседание, което се (въз)произвежда най-често от сряда в сряда, без нищо да се произвежда.
Скука, ма кой ги гледа тия! Така де, единственото по-скучно е ходиш на избори. Поради единствената причина, че докато евентуално си упражниш правото на (не)глас, няма депутати из секциите за гласуване да те забавляват. И е ясно защо – няма как да се клонира тоя „цирк“ поради простата липса на чак пък толкова „клоуни“. Нужни са поне 12 879 според последните данни на ЦИК от последните (засега) предсрочни избори на 27 октомври за броя на секциите в страната плюс още 719 секции извън страната. Да не говорим за „качествен циркаджилък“, който може да осигурят най-вече двама в последните скоротечни и скоропостижни парламенти. Като от едната страна е ДБ депутатът Манол Пейков, а от другата главният „всё и вся“ на „Възраждане“ Костадин Костадинов. По-атрактивен някак си изглежда Манол Кръстител, сдобил се с този прякор след опита му да прекръсти на Коцето Късопишков вече „покръстеният“ Костя Копейкин. Пък атрактивността си е най-малкото и поради факта, че народният избраник от листата на ПП-ДБ е сам на този фронт, докато от отсрещната страна му скачат и по-дребни „възродителни“ номинали. А таз клоунада в парламента е непрестанна – поне дотолкова, доколкото се събират депутатите „да работят“. Ама минимум толкова, понеже клоуните директно си скачат и в парламентарните почивки, които като време неколкократно превишават „работния порядък“.
Та така, ясно е че трагикомедията „Кръстител vs(с/у) Копейкин“ няма как да послужи за повишаване на избирателната активност. Просто „нЕма хора“ като в оня виц: - Кои сте вие,бе? - Е Седемте самураи! - А, що сте трима? - Ми... немаме хора...
Но пък защо да не се почерпи от челния сблъсък под формата на челен опит. Ей така, чисто „литературно“ да се ползват и политико-извънпарламентарно някои форми като „трън в задните части“, „московски кремове от тестиси на усурийски тигър“ и разбира се най-пословичното „късопишковци“. И всякаква друга подобна „тежка артилерия“, докато леката пехота от двете страни непрестанно се праща един друг (виртуално, де) я на прокурор, на съд, я на психиатър, а най-вече „на дрегер ту за алкохол, ту за наркотици“.
(По)черпването примерно можеше много да помогне да бъде разбрана от всякакъв тип и гласуващи, и негласуващи гласоподаватели най-сериозната не само за изминалата седмица политпартийна заявка. Направи я бившият лидер на ДСБ Радан Кънев – прекият партиен наследник, директно от Иван Костов, и приносител на лидерския пост към сегашния Атанас Атанасов, който в момента е „на пангара“ да е „новият избор“ за председател на ново(не)сформираното Народно събрание.
Рече ги нещата в прав текст Радан, ама за едно друго време, че в момента „правото“ може не само да се прочете, а все пак да се попие поне малко, само ако е изказано я с някой „дебел“ термин изотзад, я с „къс“, но пък отпред.
И така ето как щеше да му се получи на Радан Кънев, ако ей така, в „името на държавничеството“ само за малко беше влязъл поне в ролята на Манол Пейков. Все пак са колеги по коалиционна партийност – от ДБ са. Затова няма смисъл да се ползва и Костя, че с него тъкмо ДБ, за разлика от „големия“ коалиционен партньор ПП, дори не гласува, камо ли да му ползва ни челния, ни задния опит.
„Преводът“ на Радановото мнение би могло да звучи по следния начин, ако стъпим на фразеологии, досущ като ония дето се размятат по ла**яната, пардон - червената линия, „Пейков – Костадинов“. Още повече, че претворяването „на думите в дела“ започна моментално и медийно, и „социално“. Примерно като най-добър превод на Кънев, при това и най-кратък, категорично може да се възприеме „Радан го каза на ПП-ДБ: Осрахте се! Гласувате с копейките“. Точно, ясно и разбрано не само от негласуващите, а и от нищо не четящите – камо ли „политика“.
В този смисъл от обръщението на бившият шеф на ДСБ и настоящ евродепутат прозира, че не просто не е спестил на съпартийците си и коалиционните си партньори острата критика, а че направо им е „бесен“ че ДБ са се огънали дори и само веднъж и са гласува за „Силви Кирилов (ИТН) председател на НС днес – утре на МС“.
Така де, какъв е смисълът един Радан да намеква много интелигентно, че така тази формация за нищо не става в този си състав, щото колкото ДБ са десни, толкова ПП са все по-лев(ац)и. Да използва един Кънев изкази като „груба и трудно поправима и трудно простима грешка“, „политическо решение, което не може да бъде подминато мълчаливо, или поне аз не мога“, „гласуването на ПП-ДБ е политически безпринципно“, „никакви аргументи не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа формация“, „гласуването е и дребнаво-конюнктурно - не дава отговор на нито един от големите въпроси и проблеми пред обществото ни“, „не сочи изход от политическата криза“, „не предлага решение на икономически предизвикателства“, „не решава дори краткосрочния проблем с бюджета за 2025 г.“, „не подпомага, а пречи на активното включване на България в политиката на ЕС“. А най-фрапантният израз на Костовия наследник да е „решението е и глупаво, и поради това – неуспешно“.
Изводът е очеваден – смисъл няма, след като, ако Радан беше Манол, или поне Манол да му е преводач на Кънев, всичко щеше да е от ясно по-ясно. Просто меко казано с „Осрахте се“, а по-твърдо примерно с „набутахте си го сами като да ви го е натаковал усурийски тигър“.
