Седмицата: ЧНГ! Оригнахме се на шампанско и си изядохме дряновицата на късмета

Готово, посрещнахме я и тая Нова година! К‘во толкова! Изпихме го пенливото вино, натъпкахме се с балончетата му та да се оригнем „на шампанско“ (у нас всяко газирано вино, и за 3-4 лева шишето, все е шампанско). Изядохме баницата барабар с дренчетата-късмети (инфлация е все пак), та да се сурвакаме с дряновицата и изотвътре, щото външното ни е малко, а и така ни излиза по-евтино – плащаш едно, получаваш две.

И сега, като мина „зарята“, като се озарихме с фойерверките - на немски: Feuerwerk, демек не‘ква огнена работа, ни чака именно работа – да го смелем това „честито“ поглъщане, дето го правим на принципа „майната му, празник е, после ще му мислим“. Ама ако оригването си е просто изпускане на газове, ама обратно през устата, то на изкарването на дряновицата трудно ще й дадем заден ход чрез просто повръщане. Трябва да си мине „по процедура“ през целия храносмилателен тракт.

Така че, всичко започва отначало и през 2023-а, откакто започна през 2020-а това газиране и тоя здрав като дрян запек на политпартийната ни система, дето ражда само балончета – въздух под налягане, но дори и дренки не ражда, камо ли нещо държавнически по-хранително.

То и президентът Румен Радев в „новогодишното обръщение към нацията“ поне това успя да си (ни) го каже в иначе толкова краткото и безсъдържателно „обръщане“: „В днешната тържествена нощ нека не забравяме, че спасението не е на дъното на чашите. Успехът не е късмет в баницата“. Така си е – няма нищо на дъното на чашата, камо ли пък късмет. Няма и да има, докато вече трета година парламентаризма го пият на екс, а баницата на властта я правят моментално на попара.

То и затова държавният глава главно реши набързо да премине от 22-а в 23-а – като да се изтърча с вдигнат юмрук надолу по стълбите. Рече ни, че и тая (отминалата) година не са ни подминали природните бедствия, като в същото изречение включи и „поредните предсрочни избори“. И замина нагоре по стълбата си, че да не губи време – това време дето му трябва да го разтяга като локум уж някой (някои) ще го направят на локумена вафла във вид на редовно правителство.

Няма! И през 2023 г. и локум няма да има, камо ли локумени вафли. Ще си разтягаме предизборно-изборната дъвка, уж че нещо ядем, ама само слюноотделяме, докато политпартийците си правят все предизборните балончета. Като ще ни убеждават, че ей го – на, все по-хранителна ни става плюнката, след като през 2022-а сме имали само едни избори, докато през 2021-а са били „цели“ три.

И новата 2023-а още отсега можем да я отчетем за успешна. Аритметически, че нали политически с аритметика лягаме и ставаме. Така средно аритметически за последните две години сме имали 4 вота – значи по два на година. Точно толкова ни се очертават и през новата година. Един предсрочен, нередовен парламентарен някъде напролет и един срочен, редовен за местна власт наесен. В най-добрия случай (честито!) само едни избори, ама 2 в 1 – в един „голям“ ден да се гласува и за кметове, и за депутати. Тъкмо ще е като на машина – на конвейер.

Пък после и тия избори ще си ги завием в хартия, в тоалетна хартия, и по каналния ред право в канализацията. Ама това ще е някъде към края на тая сегашната нова година, когато ще е стара, и ще посрещаме новата 2024-а. Пак ще се газираме с пенливо вино уж шампанско и ще си глозгаме късмета. Докато се пеним, че то ние доматите не ги ядем с колците, демек – не сме толкова прости. Но гласоподаването или негласоподаването ни е все в полза на запенените баничари. Дето от нова година на нова година същите тия колци само за прескачане от парламент в парламент им служат, а доматите мигом ги режат на салата, та здрав властови мандат да не остане.

К‘во толкова, с или без редовна власт, все имат какво да замезят. Даже така, като си топят залците в общата салатиера, по не се вижда как си облизват пръстите.