Седмицата: Агнешко ли да купуваме или да гласуваме

Вяла предизборна кампания ли? Нищо подобно! Съвпадението на „великденското агнешко облажване“ с „телешкото гласоподавателно мислене“ роди „вековната злоба на роба“ в нов прочит. Сега въпросът е агнешко ли да (не)купуваме или да (не) им гласуваме.

От една страна и агнешкото, и телешкото за българина е чутовно празнична храна. Смята се чрез пресмятане, че агнешка плешка – еле пък бутче, може единствено на велик празник да ти влезе в дома, че тогава е по-скъпо – празнично-луксозно е. А теле ти прескача още по-луксозно в тенджерата само във вид на телешко варено – та да се напасе преобладаващо с картофи, моркови, целина. Е, това е когато празниците не съвпадат с избори. В последните години доволно избирателно го запразнихме. Постоянно ни дерат овчите гласоподавателни кожи с говежди рога и копита.

Друго си обаче, когато гласуването за „нови“ депутати е по Възкресение, а възбуждането на гласоподаване съвпада с превъзбуждането колко струва агнешката главичка. Не плешка, даже не бутче, камо ли агнешки котлет. По простата причина, че то колко пък мозък да има в една агнешка главичката. Още повече – когато е паниран от избори след избори. А в постоянното ни предизборно-изборно-следизборно време изчисленията са като при добитъка – на глава от население, все пак.

Така че, да - всякаквите тия съвпадения я правят този път редовната кампания по преброяването и на овчите, и на телешките мозъци всичко друго, но не и вяла.

Вял е прилагателно име, което описва човек, действие или състояние, лишено от бодрост, енергия, жизненост или ентусиазъм. Пък то глей к‘ъв именно ентусиазъм! Докато гласоподавателят дебне за агнешко, взирайки се в етикети и печати за цени, произход, срок на годност, адреналинът му – бодростта, жизнеността, енергията му на практика се вдигат ли вдигат. Толкова, че да му остава в излишък и да може да разчете и изборните етикети. При това никак не е трудно, щото не само политологията, а и вече дори непрестанно панираният избирателен мозък може да се досети, че всичките избираеми лица (и най-новите уж по етикет) „са от години в политиката, но са си сложили различни етикети“. Лепнали са си примерно „прогрес“ и не агитират от някаква си собствена „месарница“, а от супер луксозен хотел във вид на „кланница“ баш до староюмручните жълти павета.

Сега остава, именно поради „изтърканите етикети“ и само пребоядисаните „печати за произход“, все пак (преяли до повръщане с рога и копита) да ни светне (тъкмо в Светлата седмица), че „вял“ не е просто липса на „бодрост за гласуване“. А е и „жизнерадост“ поради жизнено важно прилагане на все пак изборната ни енергия срещу поредното ни „(не)възнесение“ – някъде там, около месец след 19 април. Когато тъкмо „стари кожи“ с „нови печати“ пак ще ни повлекат я към свои „сглобки“, я направо към „ново“ гласорегистриране. В името единствено на собственото си властово „възкресение“ в това от вяло по-вялото политпартийно стадо. Под следните вяли, но системно и очевадно видими синоними: банален, безсъдържателен, увехнал, безжизнен, безучастен, плосък и изтъркан.