Седмицата: Ковидът се дозарази, Слави се обезобрази

Цепим си нагоре в преброяването на новозаразените с ковид. И мерките срещу пандемията са ни „нагоре“ – по отваряне на всичко, но не само. Като се затопли и масово се изпълзя на припек, ама по заведенията и в „слънчевите молове“. Спряхме много-много да не ги мислим трите Д-та: дисциплина, дистанция и дезинфекция. Даже М-то в трите Д-та – маските, увисва все по-непрано под носа. Заети сме с друго в момента: мутрите са ни вън от предпазването поради две мелета.

Настана официално предизборният юруш из държавата. А избирателите рязко узряха да се ваксинират, като новата възможност да се запишат дистанционно, продължава да се допълва и с висене по опашки пред пунктовете за боцкане, та да не си изпуснат „реда“.

В момента обаче сме някак си опасно спокойни по отношение на коронавируса. Така де, кръчмите се отвориха, но болниците почнаха да се затварят за планов прием, поради препълване пак с „безпланово“ заразени. Но пък като се сберем като на предизборен митинг пред имунизационните пунктове, където тия дни и политиката вече се бистри, ще се ваксинираме, та поне да свалим надолу умирачката. Здравните експерти, поне в това дават шанс, че засега сред световно ваксинираните, няма починали от короната, дори и да са я лепнали и даже да ги е разболяла.

Вече приемаме спокойно даже и съвсем видимото дозаразяване на коронавируса с английски, бразилски, южноафрикански, а вече и с малко по-централно африкански – нигерийски, вариации. Така де, ще се шмугнем и между тях, дори те да маршируват по „Витошка“, докато ние маршируваме от заведение в заведение, от мол на мол и т.н. „освободени“ благинки.

Спокойни сме и за изборите – здравно се очертават безопасни, поне по-безопасни от личната ни свобода насред коронавирусното робство. А ако политически вотът се окаже опасен, то, както и в преди корона ерата, пак ще се базира на личната ни свобода да гласуваме, пък после да плюем заразно.

Всичко си върви по план! Ковидът се дозарази планирано, както се и очакваше – според дадените му природно възможности да мутира, особено когато човекът си се държи надприродно. Политическите претенденти за новата власт, съвсем очаквано според урбулешките у нас политически закони, предизборно и те се дозаразиха – съвсем обезобразиха.

Пресният пример ще го вземем от най-новата „политическа класа“ – тази шоуменски в телевизора на новия официален политик Слави Трифонов. Там обезобразвянето върви като при пандемия от изчезналата уж отдавна едра шарка, а не като при актуалния ковид. Едни партийни мехури се надигат, пукат се гнойно и лъсват язви още месец преди гласуването на 4 юли, където Дългия трябваше с лекота да се извиси на третото място сред прескочилите парламентарната бариера.

Дали? То за подобни политпартийни зарази ваксина няма и няма да има у нас. И това се видя, „Има такъв народ“ не само не е имунизиран срещу обезобразяването, но в момента е начело на тежкоболното хоро. Дойде времето на окончателното подреждане на листите с кандидати за депутати и мехурът на Трифонов гръмна. Потече мътна и кървава от чисто новите му гръмнали в скандали структури.

Докато в партията на шоумена вече брояха колко бюлетини ще им прати избирателят в урните, взеха да получават друг вид пратки – протестни отворени писма. Току що организирали се организации на ИТН масово се разорганизират - губят активистите си. По простата като „прост коронавирус“ причина – политическо изпростяване.

Тошко Йорданов, след като тотално се изживяваше като сценарист, сега се изживява и като партиен ръководител. Като да е Ленин с „Есть такая партия!“, а не Тошко от „Има такъв народ“. Заплашва някак си и по сталински тоталитарно своите с партиен билет – кандидатите за депутати от новоизлюпената „чалгонародна“ партия, на която е зам.-шеф. „Ще ви почерня живота, ако решите да ставате депутати с преференции!“, отсякъл Йорданов, след като по партийна линия отгоре спуснали подредените „свише“ депутатски места.

Нищо че преди това баш Тошко – дясната партийна ръка на Слави, обикалял да привлича „съпартийци, обещавайки как ще са различни, как ще са политически млади, как листите ще се редят с допитване до долу – в местните организации, и т.н. локуми, почти като пристигането на комунизма като пълноводен поток от блага за всеки.

Налази „Има такъв народ“ собствения си още съвсем крехък „партиен народ“, като добре познатия ни мръсен политически талаз, за да го превърне в поток от фекалии още преди 4 април. Всъщност точно предизборно, за да са ла*няно гъвкави – партийно удобни, тия, които влязат в парламента от запътилата се към третото място партия. Ако влязат, де! Че мачът съвсем не е свирен, особено пък след Тошковата свирня. Нагледали сме се на такива политически свиркаджии, дето като се намърдат в парламента, единствената им работа е да гледат на кого да направят свирка. Докато накрая не се отсвирят сами.